В България се увеличава притокът на чужди инвестиции. В основната си част това са европейски източници.
Най-ярък пример за това е пускането на втората линия на метрото в София.
476 милиона евро са изразходвани за изграждането му. Повечето от половината пари са били получени от ЕС. Брюксел е дал гаранция за тази сума. Българското правителство получи почти безлихвени заеми.
За разширяването на подобни практики, по-специално, е говорил Ж. Бароз председател на Европейската комисия. Освен за метрото в България инвестират средства големи международни компании.
Така на 29 август е подписан договор с Total, OMV и Pencol за проучване и започване на производството на нефт и газ в българския шелф. Дори ако нишо не се намери България ще получи 40 милиона евро. Но вероятно тази сума ще бъде увеличена многократно.
Преговорите с „Газпром“ поради пропуски от Южния поток, доведе до факта, че руският монополист „доброволно“ се съгласи да намали цената на газа със задна дата от 1 април, което ще донесе на страната още 115 милиона долара.

Платинени катализатори предлагат големи перспективи за алтернативна енергия, като например в случая на производство на водород от вода. Въпреки това, високата цена на платина затруднява широко мащабното въвеждане на нови технологии. Може би учените от Brookhaven National Laboratory и американското министерство на енергетиката са в състояние да решат този проблем.
Учените са разработили нов тип евтин електрокатализатор, който може ефективно да извлича водород от вода. Катализатора се основава на съединения на никел-молибден-азот, който има формата на намачкани листа от нанометров мащаб.
Водата е идеален източник на чист водород на планетата, съдържа се в големи количества и не съдържа вредни парникови газове. Разделянето на водата на водород и кислород изисква външен източник на захранване и ефективен катализатор. Добив на водород трябва да бъде по-голям от потреблението на енергия за електролизата.
В търсене на ефективен катализатор учените нагрели до висока температура никел-молибденово съединение в присъствието на азот и изведнъж видели, че това вещество се е превърнало в нанолист. Въпреки факта, че металните нитриди са широко използвани, това е първият пример за образуване на нанолист. Азотът разширил решетката от никел-молибден и повишил плътност на електрон. Така се е получил относително евтин материал, чиято електронна структура е близка до благородните метали. Ако се смачкат тези листове, е възможно да се получи катализатор с голяма площ и химически активна повърхност.
Новият катализатор работи почти толкова добре, колкото и платина. С електрокаталитичната си активност, той няма равен сред другите скъпоценни метални съединения. Освен това, процесът на създаване на нанолистове е прост, мащабируем е и е подходящ за широки индустриални приложения.
Въпреки, че новият катализатор не е окончателното и идеално решение за производството на супер-евтин водород, но то може значително да намали стойността на водородно гориво и оборудването за неговото производство.

Решил веднъж дявола да продаде всичките инструменти на търговската си дейност. Поставил ги на витрината за да ги виждат всички.
А това била такава колекция!
Там блестял кинжалът на завистта, до него лежал лъка на страстта, а от другата му страна бил чукът на гнева. На видно място били разположени отровните стрели на чревоугодничеството. Отделно лежала мрежата на лъжата. Тук били оръжията на унинието, ненавистта и сребролюбието.
Всеки предмет имал етикетче с името си и съответна цена.
На най-красивата полица бил поставен дървен, неугледен клин. Неговото има било „гордост“ и цената му била най-висока.
Минаващ от там попитал дявола:
– Защо този клин е толкова скъп?
Дяволът се усмихнал и със задоволство казал:
– Това е единствения инструмент,  на когото мога да разчитам. Всички останали са безсилни спрямо него.
При тези думи дяволът взел клина и нежно го погалил.
– Ако успея да набия този клин в главата на човека, – продължил дявола, -той отваря врата за всички останали инструменти.

Нгай Йин Йип и Менахем Элимелех от Йелския университет са провели изследвания възможностите на осмотична електроцентрала да произвежда енергия от смесване на прясна със солена вода в местата, където реката се влива в морето. Парадоксално е, но икономическата ефективност на такава електроцентрала е много по-голяма.
Обичайно енергията от хидроресурсите е прието да се усвоява, като се гледа на нея от физична гледна точка, скорост на потока, обем на отока…. До скоро, никой не мислеше за размера на енергия в устията на реките. Концентрацията на солите в морската вода е по-голяма от тази в прясната. За това там, където се смесват, ако са разделени от полупроницаема мембрана, възниква осмоза. Тъй като налягането на солена вода, подложена на осмоза, е по-голямо от атмосферното, е налице силен поток, която може да се използва за задвижване на турбина, която генерира енергия.
Първата опитна станция от такъв род със  сакраменталният мощност 4 кВт  е била пусната в  края на 2009 г. в Норвегия.
Един от проблемите е, че сегашната мембрана позволява да се получи само 1 Вт от квадратен метър повърхност. Ето защо, за да се произведе 4 кВт се изискват 4000 м ² мембрани, което изключва ефективността на разходите на такива станции.
В новото проучване се установило, реалните ограничения на ефективността на тази технология. Така, въпреки че общата потенциална енергия на процеса на смесване на прясна и морска вода е 0,81 кВт / ч m ³, теоретично възстановимата енергия е само на 0,75 кВт • ч / м ³, а почти подлежат на възстановяване – общо 0.37 кВт • ч / м ³. Разликата в получаването на теоретична и практична енергия се явява в ограничените способности на сегашните мембрани. Разработчиците на сегашната експериментална станция искали максимално  да използват потенциала при смесване на солена със сладка вода и за това са внедрили мембрани с максимални задържащи характеристики. Недостатък при тази станция е намаляване на скоростта на процеса на смесване и голямата площ на мембраната, а от там и по-високата й цена. Освен това мембраните се забавят с органични и колоидни суспензии.
Според авторите на работата, висока ефективност на Осмотичните централи изисква намаляване на дела на енергията на осмозата, която тя използва. Препоръчва се да се увеличи пропускливостта на мембраните. Това ще доведе до намаление на площта им на единица мощност на електроцентралата. Така ще порасте устойчивостта на мембраните към замърсената речна вода.
И въпреки, че тяхната ефективност е до 40-45 % спрямо сегашните достигащи 60%, но все пак те остават много важен източник на енергия. Могат да не изглеждат така впечатляващо, но са стабилни и работят целогодишно без прекъсване.

В центъра на Копенхаген скоро се отвори магазин за шоколадови изделия. Тук купувачите не плащат с пари, а с добри дела.
Магазинът предлага широка гама от шоколадови бонбони. На всяка кутийка има обозначена цена и то необикновена, като „Цяла седмица да не критикувате приятеля си, когато е зад волана“, „Да поднесеш закуска в кревата на любимия си“, „Един месец да не клюкарстваш за приятеля си“… Най-голяма популярност се ползват сладкишите, за които трябва да помогнете на приятеля си да почисти къщата си. За това пък кутии с цена „цяла седмица да не лъжа баща си“ се изкупуват слабо.
В този магазин няма касов апарат Тук хората се разплащат с помощта на своя iPad. В акаунта си във  Facebook купувача написва съобщение за това, което трябва да направи. Това съобщение той дублира на стената на този, на когото трябва да помогне или каквото е обещал. По този начин приятелите наблюдават как се „разплащат“ .
Рекламният лозунг на този проект е „Вие никога не може да се окаже твърде щедър». Тази рекламна акция в началото на пролетта е предназначена да вдъхнови датчаните за добри дела и щедри постъпки. А за тези, на които пролетта достига космически размери, японска фирма предлага оригинална кутия с шоколадови бонбони във вид на осемте планети на Слънчевата система.