Ако всеки човек яде плодове и зеленчуци, продуктивността в света ще се увеличи с 20 %. Съмнявате ли се в това? Тогава чуйте!
В детството майките са ни задължавали да ядем плодове и зеленчуци, защото те съдържат необходимите витамини за развитието на ума и растежа на тялото. Те са полезни не само за децата, но трябва да присъстват и в храната на възрастните.
По данни на Световната организация по здравеопазването (СОЗ) два милиард човека или повече от 30% от населението на земята, в днешно време страдат от липса на желязо, освен това подобно положение се наблюдава не само в по-слабо развитите страни, но и в държави с висока стандарт на живот.
Основната причина за липсата на желязо е непълноценната диета.
Болшинството от хора даже не подозират, че страдат от дефицит на желязо. С него са свързани следните симптоми, като хроническа умора, лоша успеваемост в училище и трудности с концентрацията.
От СОЗ смятат, че ако се реши проблем с дефицита на желязото, ще се подобри здравето на много хора, а от там и личната им продуктивност. В резултат на това сумарната световна продуктивност ще нарасне с 20 %.
Нима това е малка причина, за да включим плодовете и зеленчуците в храната си?

Парите играят не малка роля в нашия живот. Те ни дават храна, дрехи, покрив над главата, уют, комфорт, …..
Някой би казал, че важността на парите във нашия век е прекалено надценена. Наистина те могат да накарат хората заради богатството да станат безнравствени, аморални, да постъпват недостойно, въпреки законите.
Има една пословица, която гласи: „Най-хубавите неща в живота не могат да се платят с пари“.
Едно от най-важните неща, което не можеш да купиш с пари е надеждата. Тя идва от самия човек и притежава необикновена сила. Когато човек попадне в трудна ситуация, надеждата му помага да преодолее това трудно време. Без надежда човек се разпада.
Мирът също не може да се купи с пари, защото ако това беше възможно на планетата ни нямаше да има войни, убийства, …. Мирът дава безопасност на хората и им помага да се ценят и уважават.
За да си купиш безсмъртие или вечен живот не биха ти стигнали купища злато и скъпоценни камъни. Вечния живот е дар от Бога и ние го получаваме чрез вяра, поради милостта и любовта на нашия Отец.
Най-съкровеното чувство на земята е любовта. Вечният огън, който движи хората. Тя не се купува с пари. Истинската любов е преданост, грижа, отговорност, доверие към другите и нуждаещите се от това.
Днес светът е превърнал парите в самоцел, но ние се заблуждаваме ако смятаме, че те могат да ни дадат всичко.
Преосмислете ценностите си и намерете верния път в живота си!

Нека не ви мами видът на тези очарователни гъсеници. Много от тях са готови на всичко, за да се защитят и да запазят храната си от хищници.
Яркостта им често свидетелства, че са отровни, а космите и бодлите им съдържат токсичен коктейл.
По-добре стой настрана от тях.
А ето ви и един техен представител.
Гъсеницата кокетка изглежда като миниатюрно космато създание.
Само я докоснете и ви очаква неприятен сюрприз.
Отровните шипове скрити под „косата“, изпускат отрова, предизвикваща силна пулсираща болка.
На мястото на съприкосновението могат да се появят червени еритематозни петна. Други симптоми включват: главоболие, гадене, повръщане, дискомфорт в корема, поражение на лимфни възли, а понякога шок или затруднено дишане.

Група туристи се загубили в някаква селска местност. За обяд им предложили не много прясна храна. Преди да започнат да се хранят, те хвърлили малко храна и на кучето. Животното с удоволствие и голям апетит поглъщало всичко.
На следващия ден туристите узнали, че кучето е умряло. Всички били в паника. Започнали да се оплакват от висока температура и разстройство. Незабавно повикали лекар да ги лекува от хранително отравяне.
Когато лекарят дошъл се поинтересувал къде е трупът на кучето. Един от селяните казал:
– Лежеше на пътя и го хвърлихме в канавката. Бедното животно блъснала го е кола….

Парка е идеално място за почивка. Езерце, чист въздух, полянки. Началото на пролетта е, но времето е топло. Планирано е храна на открито и нови запознанства.
Наоколо множество хора се разхождат с децата си.
Момченце на около три години разговаря с майка си. Гласът му е силен и емоционален.
– Мамо, аз си спомням, че и миналата година бяхме тук.
Хората наоколо наостриха уши и се загледаха в майката и детето.
– Да, – казва майката, – тук бяхме и миналата година. Странно е, че си запомнил това. Браво! Отлична памет имаш, – зарадва се майката.
– Помня, че ми събухте обувките и аз извиках.
– Да, събухме те, за да походиш малко бос по земята. А защо извика? – поинтересува се майката.
Детето със сълзи в очите каза:
– Как да не извикам? Нещо ме ужили по крак… – и момченцето отново заплака, като си спомни за този момент.
– А защо тогава не ни каза? – озадачена попита майката.
– Какво да кажа?! …… А аз тогава можех ли изобщо да говоря?