Един мъдрец и неговия ученик седели край вратата на своя град. Дошъл един пътник и ги попитал:

– Какви хора живеят в този град?

– А какви живеят там, от където идваш? – попитал мъдрецът.

– Мерзавци и крадци, злобни и развратени.

– И тук са такива, – казал мъдрецът.

След известно време дошъл друг пътник и той също попитал за хората в града.

– А какви са хората от там, където ти идваш?

– Прекрасни хора са, добри и отзивчиви, – отговорил пътникът.

– И тук ще намериш такива, – казал му мъдрецът.

– Защо каза на единият, че тук живеят негодяи, а на другия добри хора? – попитал ученика.

– Тук има добри и лоши хора, – казал мъдрецът. – Всеки намира това, което умее да търси.

Днес има много хора които прекрасно рисуват, чудесно пеят и танцуват, но нямат завършено висше образование.

Има и хора, които имат диплома за завършено образование, рисуват, пеят и танцуват, но нещо не им спори. Всичко, което правят е вяло и не докосва сърцата на хората.

Защо става така?

Имало един учител, който не обръщал внимание на дипломи и учените степени. Той оценявал самият човек, а не неговото удостоверение.

Веднъж го попитали:

– Защо постъпвате така. Нима тези, които са учили, не са полагали достатъчно усилие, за да придобият съответната класификация?

Тогава учителят казал:

– Ако имаш уши и чуваш пеенето на птиците, нужна ли ти е тяхната диплома, за да разбереш, колко добре го правят?

Ние често говорим колко опасни са нашите пътища, за хората като цяло и за децата в частност. Но това е нищо. Ако погледнем как учениците отиват на училище в редица не много развити страни, ще настръхнем.

В Индонезия учениците живеещи в едно село, трябва всеки ден до училището да „ходят“ по кабелен път. Той се намира на 10 метра над реката. След това се движат още седем километра през гората.

Не е лесно и на техните връстници от едно друго село, които трябва да преодоляват път през счупен мост. Може да се възползват и от напълно нормален мост, но трябва да обиколят малко и да вървят допълнително един час. Учениците избират по-опасния път, но и по-краткия.

Къде гледат родителите?

Филипинските малчугани част от пътя до училище преодоляват като плуват на гуми от каучук.

Във Виетнам учениците от района Мин Хоа буквално плуват до училище.

Труден е пътят към знанието и за децата от една китайска провинция. Те трябва да се движат по тънка линия в скалата, надвесена над буйна река. Има и по-безопасни пътища, но за тях се изисква повече време, почти два часа. Обикновено учениците избират по-краткия път. Понякога ги съпровожда директорът на училището.

Какво кара тези деца да преодоляват толкова трудности всеки ден по пътя към училището? Ние имаме много по-добри условия, а учим ли наистина?

Джон Стайнбек .е носител на Нобелова награда през 1958 г. Той е автор на книгите: „На изток от Рая“, „Гроздовете на гнева“ и „За мишките и хората“

В едно от писмата си той отговаря на сина си, които е признал, че е лудо влюбен в Сюзън. Писмото на бащата е пълно с любов, мъдрост, нежност и оптимизъм. А ето какво гласи и самото писмо:

Ню Йорк

10 ноември ..1958г.

Скъпи Том,

Ние получихме твоето писмо тази сутрин. Ще кажа какво мисля по въпроса, а след това Елейн (майката на Том) ще напише нейната гледна точка.

Първо, ако си се влюбил, това е добре, това е най-доброто, което може да се случи на всеки. Не позволявай на никой това чувство да го направи малко и незначително.

Второ има няколко вида любов. Една от тях е егоистичната, съпроводена с с жестоко и алчно чувство. Такава любов подчертава собствената си важност. Това е уродлива и дефектна любов.

Другият вид любов ти помага да откриеш в себе си най-доброто – доброта, внимание, уважение. Уважение не като маниери и поведение, а много повече, да признаеш другият за уникален и ценен.

Първият вид любов може да те направи болен, малък и слаб, а втората може да освободи в теб сила, мъжество, доброта и даже мъдрост, за чието съществуване вътре в теб не си знаел.

Ти казваш, че това не е кучешка любов. Ако чувствата ти са дълбоки, наистина не е такава..

Мисля, че ме питаш за това, което чувстваш. Ти сам знаеш, че това е много по-добро, от всичко друго. Искаш да ти помогна да разбереш, какво да правиш по-нататък и ето какво мога да ти кажа.

Усети блаженството, радостта и благодари.

Обект на твоята любов е най-добрата и най-красивата. Постарай се да бъдеш достоен за нея.

Това, че обичаш някого, не е толкова страшно, че да не можеш да говориш за него. Но трябва да разбереш, че някои хора са много стеснителни и с това човек трябва да се съобразява.

Момичето знае или усеща, това което чувстваш към него, но то иска да го чуе от теб.

В случай,. че това чувство остане без отговор по една или друга причина, това не го прави по-малко ценно или добро.

И накрая, разбирам, че ти усещаш, че те обичат и аз много се радвам, че си влюбен.

Ще се радваме да се срещнем със Сюзън и с удоволствие ще е приемем. Елейн ще се погрижи за всичко, това е в кръвта й. Тя също знае много за любовта и може би, тя ще ти помогне повече, отколкото аз.

И не се страхувай, че ще я изгубиш. Ако това е правилно, то ще стане. Главното е да не се бърза.. Нищо добро няма да изчезне.

С любов,

Па

Идва от латинската дума populares, а populus означава народ.

Значението на думата се определя, като висока степен на търсене на нещо или някого в определена област на живота, като например, популярността на онлайн игрите.

Появата на популярност в някои случаи, оказват влияние върху модата, както и обратното. Както модата и популярността е свързана с неголям отрязък от време.

Популярността често се смесва с известността, въпреки че не са едно и също нещо..

Вероятно това идва от името на идейно политическо течение на популярните, които в края на Римската република през II-I векове. пр. Хр. са се противопоставили на оптиматите и отразявали интересите на плебеите, предимно в селските райони.

Думата популярен, която днес се употребява, е взета от английски, която е била възприета от латинския език и означавала „принадлежащ на хората“.