Некомпетентните хора често се оказват по-високо по кариерната стълба спрямо своите квалифицирани колеги според ефекта на Данинг-Крюгер.

Според него, хора с ниска квалификация са склонни да преоценяват своите способности, а когато вземат неправилни решения, често са неспособни да осъзнаят техните грешни последствия, заради своята слаба компетентност..

Хора с висока квалификация гледат на нещата много по-трезво, но са склони да занижат своите способности. Те предполагат, че околните ги оценяват не много високо.

Тези изводи били експериментално потвърдени от психолозите Данинг и Крюгер от Корнелския университет през 1999 г.

Група хора били около един гроб, където изпращали един от своите приятели. Когато ковчегът бил пуснат в гроба един от присъстващите казал:
– Скъпи приятелю, повече няма да те видим!
Скоро след това на същото гробище, много хора стояли около гроба на една вдовица. По-големият син на починалата погледнал към гроба и казал:
– Иди с мир, съпа майко, Ние ще се видим пак при Господа.
Тези думи направили силно впечатление на събралите се. Един от тях казал:
– О, де да можех и аз да бъда толкова спокоен и щастлив, като този младеж!
Между двата гроба имало голяма разлика. От единият зеела безнадежност и вечна раздяла, а от другия обратно, надежда да се видят скоро в Небесното царство.
Надеждата е единственото благо, на което не можем да се наситим. Тя е невидимото богатство предхождащо истинското, което получаваме в бъдеще.

Над 20% от хората поне веднъж в живота си са изпадали в сънна парализа.
Това явление може да се случи при заспиване, когато тялото  е преминало във фаза бърз сън, а ума остава активен или при събуждане, когато умът се „включва“ преди тялото да излезе от сън.
Парализата може да продължи от няколко секунди до няколко минути и често е придружена от паника, страх, чувство на натиск в гърдите, усещане за присъствие на чуждо тяло.
Много народи имат свое тълкувание за сънната парализа. В повечето случаи ги свързват с проява на духове.
Въпреки че сама по себе си сънната парализа е безвредна, тя може да свидетелства за други заболявания като нарколепсия или сомнамбулизъм.

Група изследователи от Кент решили да разберат, какво наистина мотивира хората да дават пари за благотворителност. Резултатите били изненадващи.
Установили, че хората са склонни да жертват в съответствие със своите пристрастия и антипатии.
Някои, например, даряват средства на приют за кучета, просто защото ненавиждат котките.
Освен това, ако човек не е дал за нещо действително важно, той автоматически се оправдава, че това не съвпада с възгледите му, независимо от това, колко оправдани са те.
Един от анкетираните отказал да изпратите пари в чужбина, за жертвите на цунамито в Шри Ланка, защото си мислел, че парите „ще отидат за подкрепа на Мугабе и подобни хора.“

На този остров в Чесапикския залив, Северна Америка, някога са живели хора, но сега е абсолютно пуст.
Първите жители са се заселили на него през 1600 г. До средата на XIX-ти век островът е бил гъсто населен със селяни и рибари.
В началото на ХХ век там са се наброявали около 70 къщи. 360-те жители са имали собствено училище, църква, даже и бейзболен отбор.
Скоро силен вятър започнал да разрушава сградите и островитяните били принудени да се преселят в „голямата земя“.
През 1918 г. последното семейство е напуснало острова, а през 2010 г. рухнало и последното здание, построено на този остров още през 1888 г.