Вечерта преди Рождество усещаш, че ще се случи нещо необикновенно.
Подаръците са приготвени отдавна и чакат своето време.
Снегът остави дребни парцали от скреж след себе си и се укри някъде. Дали ще се радваме на нова партида снежна интермедия, никой не знае, дори и метереолозите повдигат ръмене и разперват ръце.
Времето наближава, а сърцето се изпълва с необикновени предчувствия за радост от очакването на нещо….
Ухае на печено месо и топъл хляб. Елхата е наредена и ти си в най-красивата си рокля.
Рождество! Сърцето ти сякаш ще изхвръкне от гърдите. Не смееш да мръднеш, за да не разрушиш, това, за което… сега не предполагаш. Но какво ще стане?
Ето вече си в църквата. Поглеждаш хората и разбираш, че и те също чакат…
Въздишаш. Не може ли по-скоро? ….. Очакването и нетърпението се сблъскват…
Но всички тези подаръци, поздравления, усмивки, прегръдки, отнемат толкова много енергия.
Не си спомняш кога си легна, трудно можеш да възстановиш вчерашната проповед в главата си…
Колко бързо премина Рождество…Все още има неизмити чинии, поздравителните картички от приятелите са още на масата…
Отново е вечер. Всичко е прибрано, подаръците са раздадени, поздравите са приети и ти отново си у дома. И вече нищо не очакваш. Просто взимаш Библията от рафта и продължаваш от там където си стигнал. Отваряш книгата и трепваш. Ти отново Му говориш, а Той на теб…
И през всичкото време на празника, когато съм чакала нещо необикновенно да се случи, Той е чакал мен…
Сега се върнах…И обикновената вечер се превърна в нещо….изключително….

Веднъж в нашия двор се появи незнайно от къде малко котенце. То много искаше да намери майка си, за това се галеше о всеки. От нищо не се страхуваше, само мяукаше и припкаше наоколо.
Цял ден тича котенцето напред назад, дано някой го прибере да го нахрани, но никой не искаше да го вземе. Само една възрастна жена му отчупи малко хляб и го погали между ушите, но после си тръгна.
Вечерта котенцето извади късмет. През двора мина Анечка, тя носеше на баба си подарък за рождения ден. Когато видя котенцето, момиченцето изобщо не се замисли и го взе със себе си.
От тогава котенцето заживя у Анечка. Ядеше до насита, мушкаше в леглото на момиченцето и си играеше с играчките, които му оставяха.
Една вечер, когато Анечка се прибра от училище, котенцето не я срещна на вратата. То лежеше на кревата и жално гледаше стопанката си.
Анечка изтича при майка си и я помоли:
– Мамо, котенцето е болни, извикай моля ти се лекар.
Майката се усмихна и обясни:
– Трябва да го заведем при ветеринаря.
Облякоха се. Увиха котенцето в топъл шал и се отправиха към лечебницата.
Имаше голяма опашки. Баби и дядковци държейки своите любимци на колене, кротко чакаха реда си.
Тази вечер Анечка и майка ѝ се прибраха доста късно в къщи. Докторът бе предписал лекарства и момиченцето се превърна в медицинска сестра и доктор едновременно. То даже намери от някъде бяла престилка, за да подхожда на службата ѝ.
Котенцето бързо се оправи. Анечка се радваше и на всички разказваше в училище за своя любимец. Така неусетно децата започнаха да я наричат ветеринарката.

Една жена четяла думите на Исус, че вярващите не трябва да се притесняват за ежедневния хляб, нито какво ще облекат…

Стига до до думите: „не продават ли се две врабчета за един асарий“. Поглежда към паралелно посочено място, а там е написано: „не продават ли се пет врабчета за два асария“.
И изведнъж я осенила зашеметяваща мисъл: „Оказва се, че по времето на Исус са практикували търговия на едро с отстъпка“.

Спомняте ли си анекдота за палача, който толкова изкусно резнал шията на осъдения, че главата останала на мястото си? И осъденият попитал:
– Е, и какво?
– Ами завърти си главата, – отговорил му палачът.
Завъртете си главите и вие.
Опитайте се да обедините всички, които искат да са свободни.
Опитайте се да излезете изпод контрола на държавата.
Опитайте се да отнемете от чиновниците корупционния им хляб.
Опитай те се да възпитате децата свободни, поне своите.
Опитайте се да имате за всичко това достатъчно пари и кураж.
Тогава ще се разбере кой е пленникът у нас.

– Погледни, на гости ни е дъгата! Тя потвърждава законите на Нютон – пречупване на лъчите!
– О, глупавичката ми, дъгата е временен мост, от небето до полята, от вечността до мига.
– Виж какво майско клонче цъфти тук!
– О, глупавичката ми, това е поздрав от далечните съзвездия.
– Колко си умна, мила!
– Разбира се, да се гледа небето е по-интересно.
– Но хляба се ражда в полето! Виж цялото поле е засято с пшеница!
– А небето е осеяно със звезди.
– Но как ще живеем на небето без покрив и хляб? Нека да се установим някъде и там да очакваме чудеса.
– Добре, но ще гледаме синьото небе. Защото ако дойдат чудеса, те ще дойдат само оттам.