Учителката разказвала на учениците си, че човек има някаква цел в живота и трябва да изпълни своето предназначение. След края на урока ги попитала:
– Какво бихте искали хората да казват за вас, когато умрете?
Иво с тих глас прошепна:
– Бих искал да стана прочут лекар. Да спася живота на много хора и да излекувам много деца.
– Браво, Иво, а ти, Мими?
– Много бих искала да кажат за мен, че съм била добра майка и баба, че това, което съм правела е доставяло радост на всички.
– Радвам се за теб, Мими. А ти, – обърнала се учителката към Георги, – какво би искал да кажат на твоето погребение?
– Вижте! Той вече не подскача и не шава. Укротил се е най-накрая….

Веднъж група деца разглеждали историята, в която фарисеите обвинили Исус, че е изцерил човек в събота.
След проследяване на историята, учителката попитала:
– Как мислите, защо фарисеите не се покаяли, когато чули думите на Исус?
Едно малко момченце вдигнало плахо ръка и преди още да му дадат думата, заключило:
– Защото е било събота, а в събота евреите нищо не правели …

Децата винаги знаят какво да отговорят особено, ако са „притиснати до стената“.
Намират се такива малки „шутове“, които за да излязат от неловкото положение, разсмиват околните.
Това е характерно за малка група или клас в училище. Нищо ново под слънцето…..
Учителката влиза недоволна в стаята и мъмри Димитър:
– Как може такова нещо?! Защо домашните ти ги пише все майка ти?
Упрека е насочен към Димитър, но нашият герой се прави на неразбиращ и угоднически казва:
– Ами какво да права,госпожо, като татко е все зает?…

Учителката едва вчера провери съчиненията. Всеки бе заел мястото си. Класът стаил дъх очакаше резултатите.
Тя посегна към купа от тетрадки и погледна към Дамян. Погледът ѝ не вещаеше нищо добро.
Момчето се сви на мястото си и забоде поглед в земята.
В напрегнатата тишина, като тътен, изтрещя гласът на учителката:
– Не мога да разбера, как може един човек да направи толкова много грешки?
Рошавата глава на Дамян се надигна, а очите му игриво заискряха:
– Защо един, …. заедно с татко, –  вметна с гордост малкия юнак.

На улицата към млад мъж пристъпва симпатична жена.
– Извинете, – усмихва му се тя, – струва ми се, че вие сте баща на едно от моите деца…
Мъжът изпадна в шок. На лицето му бе изписан ужас и удивление.
– Аз? – това бе единственото, което можа да се откъсне от пресъхналото му гърло.
– Успокойте се, – каза жената. – Аз съм учителка.