Пресните тиквички и тикви гледачите в зоопарка искат за източната колобус, вид маймуна. Сега колобусът в природата се храни предимно с листа, а в зоопарка със сухи клони, плодове и зеленчуци.
Плодове и зеленчуци им давали в малки количества, защото животните се разболяват. Но да се купят толкова много продукти в днешно време е проблематично.
Миналата година на подобна молба от жителите на града са събрани около един тон необходими зеленчуци.
Архив за етикет: топка
Първото в света куче на бионични крака
Златния ретривър Наки едва навършил пет седмици, заедно със своите братя и сестрички се намерил на улицата и то през зимата. Кученцето не могло да се измъкне от ледените локви и краката му замръзнали.
За щастие, Наки не бил обречен на гибел. Добри хора взели мокрото и треперещо от студа кученце и го отнесли в спасителния център за животни в Колорадо. Там ампутирали и четирите му крака.
Бъдещето на кутрето изглеждало мрачно, докато не го забелязал ветеринаря Кристи Томлинсон.
Цялото си време лекарят прекарвал с новия си другар. Взимал го на работата си, наблюдавал го как расте, редовно правел рентгенови снимки на лапите му.
Кучето можело само да лежи и да се придвижва пълзешком.
Първоначално Наки можел да се движи без особени затруднения върху своите чуканчета, но когато наедрял, го боляло и трудно се придвижвал по твърди повърхности.
Скоро кучето могло само да пълзи. И тогава Томлисон чул за компанията Orthopets в Денвър. Тя е основана от съпрузите Мартин и Еми Кауфман. Компанията започнала своето съществуване, когато главата на семейството решил, че опита от създаването на ортопедични устройства за човек, могат да се приложат и при животните.
Трогнат от трагичната съдба на Наки, Кауфман създал био-лапи за кучето, съвсем безплатно.
Сега Наки не само играе на топка, но не се дава и на здравите кучета, които среща по време на разходка.
От Orthopets възнамеряват да отворят клиники по целия свят. Освен кучета, фирмата има опит в протези за котки, коне, лами и дори един щъркел.
Кога за първи път е сложена мрежа на футболна врата
Преди 120 години на мач между Северна и Южна Англия за първи път била поставена мрежа на футболната врата.
Според историците, играта «Цю-Чжу», напомняща съвременния футбол се е играла в Китай още през 3-4 век пр. Хр. Най-раните спомени за тази игра в Англия са от 1314г. Тогава отборите сменяли вратите си след всеки гол, а вратата не била защитена с мрежа.
В зората на футбола, вратите били направени от две пръчки вкопани в земята и въже опънато между тях. Горна греда се появила като задължителен елемент през 1866г., след спорен гол. Тогава топката преминала между прътовете на височина почти три метра.
Две десетилетия по-късно футболната врата придобила съвременния си вид. През 1890г. инженер Броди от Ливърпул изобретил и патентовал мрежа за вратата, която била използвана за първи път в този си вид на 23 март 1891г. Въпреки предимствата на това изобретение, мрежата започнала да се използва по-широко година по-късно.
Правилата във футбола многократно са се променяли и усъвършенствали, но неизменни са оставали зеления правоъгълник на полето, топката и играчите, стремящи се към победа. Може би за това толкова харесваме футбола.
Ацтеките – страстни играчи на топка
Както днес в Мексико, така и в миналото ацтеките са били страстни играчи на топка. В случая това е бил вариант на древната игра „улама“. В играта използвали топка с големината на човешка глава. Наричали я олли, от където идва и испанското „уле“, означаващо гума.
Според други дани, топката била каменна, а играта се отличавала с необичайна жестокост. Топката тежала толкова много, че изпращането й в специален кръг, разположен доста високо, водело неминуемо до физическо нараняване. Играчите успели да уцелят кръга, се принасяли в жертва.
В градовете на ацтеките имало два специални комплекса за такъв вид игри. Играчите можели да удрят топката дори с бедрата си. Целта на играта била да се уцели камения кръг. На успелия играч се давало право да обере оделата на публиката, затова играта била съпроводена с ускорено бягане, викове и смехове. Хората плащали, за да бъдат свидетели на играта с храната си, богатството си, наложниците си, дори и града си, а тези, които нямали нищо, плащали със свободата си и били застрашени да станат роби.
Ритуалната игра на топка завършвала със жертвоприношение на най-добрия играч или капитана на победилия отбор.
Играта на топка , сама по себе си, представлявала религиозен ритуал, в който всеки детайл бил изпълнен със символи. Например топката олицетворявала слънцето или луната, в зависимост от начина на хвърлянето. Играчите си прехвърляли топката едни на други, а нейната траектория се асоцирала с траекториите на небесните тела. Жертвопиношението на голмайстора било голяма чест, както за него, така и за семейството му.
Всеки учасник, който не проявявал достатъчно ловкост по време на играта, оставал жив, но заедно със семейството си бил отхвърлен и считан за член на най-нисшата прослойка на обществото.
Невероятен гол
Френски учени разкрили причината за непредсказуемия гол на бразилският отбор в приятелски мач с националния отбор на Франция на 3 юни 1997 г.
При изпълнението на 35 метров наказателен удар топката, която летяла към вратата изведнъж изменила посоката си, ударила се в гредата и се оказала в мрежата. Тогава разтреперания вратар Фабиен Бартес не могъл да разбере какво точно се е случило.
Топката се оказала във вратата благодарение на ефекта на Магнус, описан още през XIX век.
Този ефект за първи път е наблюдаван при въртеливото движение на артилерийските снаряди. Подемната сила действала от страни.
При изследванията се установило, че топката се движела по спирала. Освен това кривата на тази спирала не остава постоянна. На терена ставаме свидетели на нещо подобно, имаме движение по спирала, но привличането на Земята й влияе.
Учените смятат, че ключовия фактор за реализиране на такъв гол остава разстоянието до целта. Ако разстоянието е малко, ще наблюдаваме само първата част от спиралата, но ако дистанцията е по-голяма, можем да наблюдаваме цялата траектория.
Учените изчислиха аеродинамичният ефект и в други спортове, знаейки характеристиката на плътността и скоростта на топката и характерните размери на „полетата“. Оказало се, че движението на топката при тениса и голфа в голяма степен се определя от аеродинамични сили. В баскетбол и хандбал основният фактор е силата на привличане на Земята. Тези и други сили са еднакво важни във футбола, волейбола и бейзбола.