Никога не съм се смятала за красива, дори мисълта, че мога да бъда симпатична на някого ме е разсмивала.
Но веднъж се случи нещо интересно.
Разговарях със съпруга си и се готвех да затворя телефона си, след приключилия разговор, когато…….
Чух, как мъжът ми продължи да говори, без да прекъсне телефонната връзка между нас, с някой друг.
Той разговаряше с чичо Димитър, човекът който помагаше при ремонт на колата ни.
Неволно се заслушах в разговора.  И изведнъж чух съпруга си да казва:
– …. днес жена ми е необикновено красива, някаква светлина извира от нея. Толкова ми е хубаво до нея….
Това беше повече от признание в любов, което можех да понеса и ….. се разревах.
За първи път се почувствах красива и очарователна.

Живееше в нашият край дядо Николай. Той не беше женен. Майка му умря и той остана сам.
Но имаше куче Вулкан, с което ходеше навсякъде. Понякога минаваха покрай нас и отиваха в магазина. Дядото даже изпрати бележка на сестра си в чантата, която Вулкан й занесе.
Мина време и кучето умря. Дядо Николай стана затворен, мъката го гризеше отвътре. Съжалявахме го и му казвахме:
– Не го преживявай толкова, ново куче си вземи.
А той обясняваше:
– С Вулкан живях 13 години. Нямах приятели  и си говорех с него. А то ме гледа сякаш всичко разбира. Не мога да си взема друго куче, не искам да предам Вулкан.
Никой не беше виждал няколко дена дядо Николай. После се оказа, че се е разболял и не е могъл до вратата да пристъпи.
По-късно ни разказваше неговата сестра:
– Чувам, че куче вие под прозореца, не ми дава да спя. Мисля си: „Сега ще събуди и децата“. Гледам през прозореца Вулкан, стои, гледа ме и вие. Реших, че нещо лошо се е случило. Бързо се облякох и хукнах. Излизах на улицата, Вулкан го няма. Помислих, че се е върнал в къщи. Дойдох до къщата на Николай. Почуках на прозореца, никой не отвори, а вратата беше заключена.  Отивам при съседа, само той имаше телефон и му казвам, че трябва  по някакъв начин да влезем при брат ми, вратата е запъната и за всеки случай да извикаме бърза помощ.
Тя разказала  набързо какво и се е случило, как видяла Вулкан през прозореца….
Съседът плеснал с ръце:
– Но Вулкан умря преди седмица….
Когато дядо Николай излезе от болницата всички казваха, че Вулкан го е спасил.

Двама си говорят по телефона:
– Слушай, Пешо, ако не ми заемеш 100 лева, няма да доживея до заплатата.
– Какво говориш, такава бедност ли те е стигнала?
– Не ми се присмивай, животът на човекът преминава понякога през пустиня. Нали така Господ смирява човека, за да не уповава на неправедното богатство, а да упражнява вяра си.
– Да, така е. Но 100 лева нямам. Скоро исках от съседа и съжалявам, че не мога да ти дам.
На следващата седмица Пешо печели наследство в съда. Първото нещо, което той и съпругата му решили да си позволят е пълноценна почивка в Египет, за която отдавна си били мечтали.
Седмица по-късно той звъни на човекът, който го е молел за пари:
– Здравей, как си? Намери ли пари, за да се издължиш?
– Не, а ти какво, да не си почнал да си живееш по-свободно? Помогни ми!
– Не мога сега, далеко съм…
– Къде си?
– Какво значение има!?В Египетската пустиня, горещина,… не мога!
– Да разбирам! Но пустинята е да уповаваме на Господа, а не на неправедното богатство.
– Аха, да… навярно е така! Но…ако знаеш колко е приятно да харчиш неправедното богатство в тази Египетска пустиня!

Телефонът силно иззвъня. Малко момченце взима слушалката и казва съвсем тихо:
– Ало.
– Баща ти в къщи ли е? – пита човекът в отсрещната слушалка, досетил се, че на телефонното позвъняване се е отзовало дете.
– Да!
– Моля те, извикай го!
– Не мога. Зает е, – продължи да говори детето с приглушен глас.
– А майка ти в къщи ли е?
– Да.
– Тогава извикай нея, – едва сдържайки нервите си, човекът отсреща се опитва да запази благия тон.
– Не мога, тя също е заета.
– Ясно, – явно вече се долавял гнева на непознатия. – А там има ли някой друг.
– Да, – усмихва се малчугана, – чичковци милиционери и пожарникари.
– Добре , извикай някой от тях!
– Не мога те също са заети.
– Боже мой, с какво се занимават всички там? – избухна човекът възмутен.
Детето със тих глас прошепва:
– Търсят ме.

В един ясен слънчев ден към един овчар, който мирно си пасял овцете се приближила луксозна кола. От нея слязъл добре облечен мъж и казал на овчаря:
– Добър ден! Мога точно да ви кажа, колко точно овце имате в стадото си. Ако данните ми се окажат верни, аз ще си взема една овца. Договорихме ли се?!
Овчарят се усмихнал и се съгласил.
Младият мъж извадил от колата лаптоп, сателитен телефон и се включил към Интернет. Събрал необходимата информация, систематизирал я, проанализирал получените данни и след няколко часа съобщил резултата на овчаря:
– В стадото си имате 420 глави добитък.
След това грабнал една овца, сложил я в багажника си и се приготвил да си тръгне.
Тогава овчарят му казал:
– Почакай! Изкаш ли да ти кажа кой си и какво те очаква в най-близко време? Но ако се окажа прав ще ми върнеш овцата.
Младият човек се съгласил.
– Ти си бизнес консултант и сега позорно ще се прибереш обратно. От къде разбрах ли? Всичко е много просто. Никой не те е викал тук, но ти дойде и веднага започна да предлагаш услугите си срещу заплащане. Съобщи ми това, което си знаех и преди. Ти съвсем не знаеш за какво да използваш техниката и възможностите, които притежаваш. За това бъди така добър, извади овцата от багажника и я върни обратно в стадото.