Такъв сеанс е станал чрез Интернет между британския изследовател Кристофър Джеймс и дъщеря му.
Независимо от факта, че прехвърлянето между мозъци на цели текстове е още далече, експериментът може да се разглежда като безспорен успех.
Принципът на действие е следния.
Към главата на Джеймс и дъщеря му са поставени електроди. Отправащия мисъл избирал цифра, разположена на екрана на компютъра и я посочва с едната си ръка. Електродите изпращали мозъчните вълни, след което се разшифровали и се изпращали до местоназначението. Там цифрите се превръщат в серия от светодиодни излъчвания с различна честота, които се регистрират от мозъка на получателя.
Електродите улавяли свързаните със зрителната активност мозъчни вълни, след което друг компютър расшифровал получените данни
По такъв начин успели да предадат съобщение „1011“. При това съзнанието на получателя не могло да улови разликата в честотата на излъчванията, тази информация се възприема, само от определена част от мозъка.
За по-сериозни резултати, по думите на д-р Джеймс е необходимо електродите да се имплантират непосредствено в мозъка, но за сега няма разрешение от правителството.
Новата система за предаване дава възможност на британците да заявят за създаването на първия интерфейс B2B. С течение на времето, той може да намери разнообразини приложения – от общуването с хора, които не са в състояние да се движат до ново поколение компютърни игри.
Архив за етикет: текст
Като отпечатано…
Пишещите машини обикновенно имат фиксиран шрифт, т.е. всички символи имат еднаква ширина.
През 1944 г. от IBM били пуснали пишеща машина с пропорционален шрифт наречена Executive и първият екземпляр бил даден на Рузвелт.
Хората свикнали с фиксиран машинописен текст, възприемали напечатаното на Executive за документим изготвени по типографски способ.
Чърчил след като получил писмо от Рузвелт написано на Executive му написал:
„Въпреки, че нашата кореспонденция е важна, не е нужно да я печатате“.
Ненужни единици
В началото на XII век пр. н. е. в Индия, математик и астроном, живял в Брасхара Ачаря. в една от своите творби „Венец на учението“ сред единиците за измерване на времето фигурира „трути“ равна на 0.3375 секунди. Специалисти изучаващи трудовете на древноиндийските учени, за озадачени. За какво им е била необходима тази единица и какво са измервали с нея?
В още по-ранен санскритски текст, фигурирала единица „кестен“ равна на 1/300 000 000th от секундата. Как древните индуси са използвали такава малка част от секундата? Нали една единица има смисъл, когато може да се измери и е необходима..
Между другото съвременните физици знаят, че времето за съществуване на някои елементарни частици, като мезони и гиперони е една тристамилиардна частица от секундата. Но знаели ли са индусите за това тогава?
Още един текст „Варахамира“ датиращ от 550 г. пр. Хр, съдържа математически стойности, съизмерими с размера на атома на водорода. Отново необяснима мистерия.
Възможно е да са познавали строежа на атома, дори и да са използвали атомно оръжие, както мнозина изследователи твърдят.
Свежа реклама
Altoids са известни с английските „необичайно силни ментови бонбони“. Те се превръщат в сензация само поради идейния текст на външната си реклама. Един от билбордовете гласял:
„Толкова силни ментови бонбони, че вървят в метална кутия“.
Друга печеливша формула била: „Освежете дъха си, докато крещите“.
Много малко текст, но много въздействащ.
И като си помисля, че тази компания се е наложила само с билбордове, без използване на друга медийна подкрепа, си мисля, че тези големи екрани, които ни „спъват“ навсякъде, силно въздействат, независимо дали искаме или не.
Ръкавица преводач
Осемнадесет годишният Райън Патерсън е изобретил ръкавица, която превежда с помощта на езика на жестовете.
Веднъж той видял как една сляпа жена се опитвала да си поръча храна в едно от заведенията за бързо хранене.
Изобретателният младеж бил осенен от идея за устройство, което превеждало всички знаци на жестовете в обикновен текст.
Устройството на Патерсън разпознава движенията на ръцете и предава съответната информация, използвайки безжичен интерфейс, на неголям монитор.
Човек „говори“ с ръцете си, а на екрана се появява съответстващ текст.
