В Чикаго се е установило необичайно студено време. Замръзнала е полярната мечка на име Анана. Поради това, че животното не търпи ниска температура, било решено временно да остане в затворена камерата, където температурата варирала от плюс 10 до плюс 4 градуса по Целзий.
Според зоологическата градина, Анана не издържала на студа поради това, че храната, която приема в зоологическата градина е различна от тази към, която мечките са свикнали живеейки в дивата природа. За да издържат на студа, те натрупват слой от подкожна мазнина от яденето на трупове на тюлени и китове. В зоопарка храната съдържа по-малко тлъсто месо.
В друга зоологическа градина в Чикаго, по време на студа избягал паунът. За разлика от Анана, която намерила убежище от студа във волиерата, птица не поискала да бъда в клетка. Намерили са я на един клон, от където са се опитвали да я свалят цял час и половина. При това пауна не оцелял след бягството си, той замръзнал до смърт в резултат на силния студ.
Анормални студове са обхванали централната и северната част на САЩ. В Ню Джърси и Ню Йорк власти са обявили извънредно положение. Поради замръзване били отменени много полети, затворени са пътища, направена е корекции в графика на сухопътния транспорт.

Изглежда калмарите не са само вкусен деликатес. Учени от Калифорнийския университет са намерили начин да превърнат хлъзгавия морски обитател в съставна част от маскировъчна тъкан.
Използвайки структурен протеин наречен рефлектин, открит в калмарите, на изследователите им се е отдало да оформят уникално светлоотражателно покритие, което ще помогне на човек напълно да се слее с околната среда. Това е първата стъпка при създаване на ефективна невидима броня.
В природата рефлектинът е незаменим за съществуването на калмарите, тъй като протеинът помага на калмара да променя цвета си и да отразява светлината, за да избегне нападението на хищниците.
Когато протеинът се изолира и се отгледа в бактериална култура, той създава тънък слой, който имитира кожата на калмара. Той може да променя цвета си и да отразява светлината.
Това помага на материала да изчезва и да се появява във зрителното поле при използване на инфрачервена камера.
Това откритие мотивира учените да открият други естествени материали за създаване на невидими покрития. Основната идея е сега да се създадат дрехи, които да променят шарките и цвета си в зависимост от околната среда.

Китайските плажове отново се оказаха под дебел слой от водорасли.
Общата площ на крайбрежните води на Китай покрити с водорасли тази година е 28900 квадратни километра.
На снимката е показан плажът на китайския град Циндао.
Според последната информация, получена от властите,  до сега от плажа на града са изнесени 7335 тона водорасли.

Разработен е велокултиватор с педали за оран. Без мотор и бензин, посредством два педала, подобно на велотренажьор, велокултиватора ще оре земята на дълбочина от 10 до 20 сантиметра. Той не разпръсква почвата, а създава оптимална структура на горния почвен слой.
Култивацията се извършва със скоростта на бърза лопата.
В сравнение с мотокултиватора ергономическата схема на велокултиватора намалява интензивността на труда, премествайки натоварването на оператора от ръцете и гърба към мускулите на краката.
По този начин се използва тежестта като фактор и се създават физиологични условия за ползотворна работа.

Ефектът на високите скорости са проучени от австрийския физик Ернст Мак. Той установил, че трудно се пътува със скорост по-висока от тази на звука – 1220 км в час.
Всички летателни апарати изтласкват въздуха пред себе си, но когато самолетът лети със звукова скорост, той се врязва във въздушния слой преди да успее да се разсее.
Получава се силно друсане, което може да разцепи самолета, да не говорим за вътрешностите на пилота и хората, които са в него.
През 1940 г. няколко пилота загинали при опит да преминат звуковата бариера.
През 1947 г. американският летец Чарлз Йъгър успял да я премине със самолет, на който бил монтиран ракетен двигател.