Известна певица отивайки на гастроли, помолила цялата й кореспонденция да бъде запазена в пощата до поискване. След завръщането си, тя отишла в пощата, за да си получи писмата, но там й поискали удостоверение за самоличност.
Певицата се смутила, защото нямало такова в себе си, но и хрумнала чудесна идея. Тя започнала да пее песни от собствения си репертоар. Един от служителите възкликнал:
– Това е самата Пати, никой не може да пее тези песни така, както нея!
И всички останали се съгласили Така тя получила своята кореспонденция.
Ако повярвалият в Христос иска хората да повярват, че той е християнин и казва истината, неговия живот трябва да говори без думи.
Този у когото думите са дело, той е силени в словото и в работата си. Опита е доказал, че многословието, което се обляга само думи, нищо не прави. Каква полза има от хитро скроени изрази, ако те не развързват възлите на съмняващата се съвест?
На християнската мъдрост е свойствено не безкрайното философстване, а делата. Божието Царство не се състои в думи, а в сила. Ако наистина искате да бъдете последователи на Христос бъдете светлина в света.  „Така че нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец в небесата“.

Мъжът влезе в заведението. Огледа обстановката. Към бара приближи млад мъж и си поръча коктейл. Любопитството надделя у новодошлия и той попита бармана:
– Какво има в този коктейл?
Барманът погледна мъжа, усмихна се и учтиво каза:
– Захар, мляко и ром.
– И вкусно ли е ? – продължи с проучването мъжът.
Бармана беше в стихията си, та това е негов специалитет:
– Отлично! Захарта дава сила, а млякото енергия!
– А ромът? – попита мъжът, очаквайки да чуе нещо подобаващо и за тази съставка на коктейла.
Бармана се почеса по главата, след това приглади буйните си кичури и каза уверено, като човек врял и кипял в тези работи, който не търпи никакви възражения.:
– Ромът – това са мисли към, които се прилага сила и енергия.

Денят преваляше и слънцето скоро щеше да скрие и последните си лъчи, които от срам, че закъсняваха, обагриха околните облаци в червено.
Група младежи стояха край един стар склад. Разговаряха по групички. Бяха им обещали, камион за разтоварване и пари веднага на ръка след свършване на работата. Като става дума за разтоварване не си мислете, че групата бе специално подбрана. Тя съвсем не се състоеше само от яки и силни момчета. Само двама се открояваха с масивната си мускулатура, сякаш бяха излезли от някоя древна Олимпиада, където преди минути са премервали силите си. Те обикаляха наперено и пъчеха „напомпените“ си тела.
Две момчета малко в страни от групичките нещо се побутваха и весело се смееха.
– Виж го тоя Перколес, – каза едното от тях, сочейки показващия мускулите си младеж наблизо край тях.
Навярно имаше предвид легендарния Херкулес от гръцката митология, като бе вмъкнал само малка добавка, за да подчертае дразнещото го перчене на младежа.
Другия се засмя и посочи с ръка едно високо, мършаво момче:
– Не знам за този, но виж онзи Хер Кокалес – каза той на приятеля си, имитирайки умението му да изменя името на Херкулес в зависимост от човека насреща.
Изведнъж едно от момчетата извика:
– Какво прави този малчо тук? Каква работа може да се очаква от него?
– Остави го, той е втора употреба, – засмя се един дебеланко и намигна на останалите.
Така и не се разбра, какво точно имаше в предвид пълното момче. Дали не приемаха сериозно работата му или че беше толкова дребен, та не очакваха да свърши кой знае колко работа.
Закачките и подмятанията продължиха, докато дойде камиона.
В тази надпревара между кашони, щайги и напрегнати момчешки тела се отличиха Хер Кокалес и онова невзрачно момче „втора употреба“. „Перколесите“ се криеха в настъпващата нощ и носеха по нещо от време на време, колкото да се каже, че и те са работили.
Сила се доказва, не чрез показност, а с истински дела.

Инженерите и учените никога няма да изкарат толкова пари колкото бизнесмените.
Ето ви и строго математическо доказателство за това.
1-ва аксиома: Знание – сила.
2-ра аксиома: Време – пари.
Както знае всеки инженер, Мощността (силата) е равна на Работата/Времето освен това, Знанието е Сила, а Времето – Пари.
От тук извеждаме формулата за парите и получаваме:
Парите = Работа/Знание.
Следователно, ако Знанието се стреми към нула, то парите ще клонят към безкрайност.
Извод: Колкото по-малко знаете, толкова повече пари ще изкарвате.
Което и трябваше да се докаже.

„Много води не могат угаси любовта, Нито реките могат я потопи; Ако би дал някой целия имот на дома си за любовта, Съвсем биха го презрели.“

Тургенев има едно стихотворение в проза „Врабчето“, което е посветено на голямата сила на любовта.

„Връщах се от лов, – пише Тургенев, – и вървях по алеята на градината. Кучето тичаше пред мене.

Изведнъж то намали крачките си и започна да дебне, сякаш беше подушило пред себе си лов.

Погледнах надолу по алеята и видях малко врабче с жълтичко около човката и пух на главата. То беше паднало от гнездото (вятърът силно люлееше брезите на алеята) и седеше неподвижно, безпомощно разперило наскоро порасналите си крилца.

Моето куче бавно се приближаваше към него, когато изведнъж, откъсвайки се от близкото дърво, едно старо черногръдо врабче като камък падна пред самата му муцуна и цялото настръхнало, разкривено, с отчаян и жален писък два пъти подскочи към зъбестата зинала уста.

То се хвърли да спасява, заслони със себе си своята рожба… но цялото му мъничко тяло трепереше от ужас, гласецът му беше див и прегракнал, то примираше, то се жертвуваше!

Какво грамадно чудовище трябва да му се е сторило кучето! И все пак то не можа да се задържи на високото си безопасно клонче… Сила, по-силна от неговата воля, го хвърли оттам.

Моят Трезор се спря, стъписа се… Види се и той призна тази сила.

Побързах да повикам смутеното куче и с благоговение се отдалечих.

Да, не се смейте. Аз благоговеех пред тази мъничка героична птичка, пред нейния любовен порив.

Любовта, си мислех аз, е по-силна от смъртта и от страха пред смъртта. Само любовта крепи и движи живота.“

Любовта е една безкрайна верига от отдаване на всичко, което ни е скъпо на този, който обичаме. Любовта е голяма сила, която поражда живота и побеждава смъртта.

Тя е причината за всички добри неща, солта, добродетелите и края на закона.

Християнин без проява на любов не е истински християнин, а християнство без показване на любов към другите е фалшива религия.