Той бил шотландски вярващ. Веднъж Пидин и няколко негови другари били преследвани от конници и пешаци.

Бегълците успели да спечелят малко преднина и спрели за малко да си поемат въздух. Тогава Пидин отчаяно се помолил:

– Това е часът и силата на твоите врагове и те не са бездейни. Нямаш ли друга работа за тях, че си ги пратил след нас. Прати ги след тези, на които си дал сили, защото нашите ни напуснаха. Заблуди ги зад хълма, Господи, ……

Бог отговорил с мъгла, която се настанила между тях и преследвачите им.

Веднъж една мъдра баба казала на внука си:
– Всеки човек, сътворен от Бога, се явява решение на нечий проблем.
Внукът много се изненадал от думите на баба си.
– Ти си решение на нечий проблем, – повторила тя.
Гледайки неразбиращото лице на внука си обяснила:
– Дарът, който Бог ти е дал, може да не е необходим на всички, но безусловно е необходим на някой – усмивката ти, любовта ти, твоята сила, ……

Музиката има голяма сила. Тя въздейства върху разума на човека. Умовете на всички хора, независимо от тяхната нагласа и разбиране са еднакво чувствителни към музиката. Някои животни също имат усет към музиката. Дори скалите и растенията реагират на музика. Тя въздейства върху всички живи същества.
Разказват, че през XVI век певец бил способен да смекчи камък, да запали свещ и даже да предизвика дъжд чрез музиката си.
Музиката придава на всички творения жизнен импулс. В историята има много примери за необикновената сила на музиката.
Отдавна живял  един артист и музикант Афлатун. Кралят на страната, където живеел певецът, много пъти го канел, за да се наслади на изкуството му в двореца. Но музикантът имал свои задължения, а и не му се ходело при краля.
Веднъж съвсем случайно в него се породило желание да отиде в двореца. Отишъл и свирел там. Първо всички се смели, докато сменил мелодията. След това започнали да плачат и той отново сменил мелодията. Тогава всички заспали. Афлатун преди да тръгне написал на една бележка:
„Тук дойде Афлатун, който ви накара да се смеете, да плачете, а накрая ви приспа и си тръгна.“
Той сложил посланието си пред спящия крал и тихо излязъл.

Петър стои в двора и вика, дере си гърлото с пълна сила:
– Лидка-аааа!
От прозореца се подава сънливата физиономия на Лидкиния баща.
– Тя легна да спи. Мога ли с нещо да ти помогна?
– Не, Лидка ми е нужна като жена!
След пет минути на двора излиза Лидка. Тя е с къса пола и полупрозрачна блузка.
Петър я поглежда смутено и казва:
– Знаеш ли, Лидка, ……. моята топка падна в женската тоалетна…….

Пионер на евангелското благовестие в Китай бил Хъдсън Тейлър. Веднъж облечен в китайски дрехи стоял на брега на реката, очаквайки лодка.
Дошъл богато облечен китаец. Когато лодката взела да приближава, китаецът ударил Тейлър по главата и го повалил в калта.
По-късно Тейлър разказвал, че първият му импулс бил да удари китаеца, но Господ го избавил от това изкушение.
Когато лодката приближила до брега, китаецът внимателно се вгледал в Тейлър и разбрал, че е чужденец. Той не могъл да повярва на очите си и попитал:
– Защо не ме ударихте и вие?
Тейлър казал:
– Приятелю, лодката е моя. Качете се и ще ви откарам, където искате.
По пътя Тейлър разказал на китаеца за Божията любов и за Божия Син, който е разпънат на кръст заради греховете на всеки човек. Когато се разделяли, сълзи на покаяния и радост се стичали по бузите на китаеца.
Такава е силата на Евангелието, тя превръща враговете в приятели. Евангелието е Божествена сила в действие. То побеждава предубеждението, суеверието и езичеството. Сила, която доминира над човешкото сърце, волята, характера и живота. Това е истина, светлина, любов, търпение и святост. Помага за издържане срещу гонители, мъчения и смърт.
Евангелието е реална сила, която може да промени човешкия живот, дава му смисъл. Без него живота е жалък и вегетиращ.