Интересен народ са китайците. Не престават да ни удивляват.
Бил е открит Осмият китайски международен салон Airshow China в град Чжухай в южната част на страната.
Освен новостите на световната авиационна индустрия на нея били представени зеленчуци, отгледани от семена в космоса.
Китайските учени са показали, че семената в космоса дават много по-големи и по- хранителни плодове.
Тиквата, например, тежи повече от 60 килограма. Въпреки внушителните размери на плода, изследователите твърдят, че тя е не само голяма, но по-полезна и по-вкусна от „земните“ си роднини. В по-далечните си планове учени от Китай смятат да развиват земеделие извън земната атмосфера.
И много правилно! Защо спътниците и совалките да се движат „празни“? Да ги запълнят със семена и да решат продоволствената програма на Земята….
Вероятно тогава и ние и нещата ще изглеждат малко по-различно.

Ако имате малка градина, може би ще ви заинтересува този уникален сорт, които едновременно дава картофи и домати. Този сорт са въвели английски селекционери. Над това са работили 10 години и едва сега са успели да получат такъв резултат.
Селекционерите твърдят, че новополучения сорт не е резултат на генетични експерименти, а търпеливо кръстосване в класически стил. Освен това тези картофи са универсални. Те могат да се използват, както за приготвяне на пюре, така  и за чипс или да се използват като гарнитура.
Доматите и картофите са от едно семейство, така че няма проблем да се кръстосат. Селекционерите твърдят, че получените домати са много по-сладки от обикновените.
Новият сорт може да се отглежда в градината, на полето или в саксия на терасата. Идеалният съд за отглеждане на такова растение  трябва да има вместимост 40 литра.
Радек Вуст от чешката компания  MoravoSeed, занимаваща се с отглеждане и производство на семена, казва, че не виждам нищо фантастично в това, по-скоро се удивлява на широтата на човешката мисъл.

В Бразилия е основната страната за производство на кафе. На плантациите най-често се използва техника за събирането му, известна като derriça. Кафето се бере на ръка, свалят се всички плодове от клоните независимо от тяхната зрялост.
На някои плантации  за подобряване на качеството на продукцията и увеличаване на производителността се използват механизирани и полумеханизирани методи за почистване на семената. При един от тях се използва пневматичен инструмент, тресящ клоните в резултата, на което плода пада на земята.
Падналите плодове се събират с гребла, а листата, калта и пръчките се почистват ръчно или механично. След това се поставят в големи 60 литрови съдове. Пресеяните плодове се мият в бетонно корито или в специално за това предназначена машина. По време на миенето се отделят слепените, старите, сухи и започнали да гният плодове.
Измитото кафе се поставя на бетонна тераса да  съхне на слънце в продължение на 15-20 дни. За да изсъхнат зърната правилно, те се преобръщат на всеки 20 минути. Понякога, за да изсъхнат по-бързо се използват механични сушилни.
Трябва да се следи за влагата в зърната, иначе ще станат крехки и ще започнат да се чупят, а това намалява цената им.
Когато зърната достигнат идеалната влажност, между 11 и 12 процента, механично се очистват от люспите.
След това се разпределят по чували и ги изпращат по предприятия, където ги класифицират и подлагат на по-нататъшна обработка.

Какво е това? Еко списание ли? Или малко компютърна обработка? Не, това е реален случай.
Агнес Денес е художничка от унгарски произход. Нейното творчество е жизнерадостно и разнородно. То е свободна импровизация на концептуализъм и ленд арт.
Нейното изкуство е дематериализирано.
Най-известният й проект „Житно поле – Конфронтация“ започва през 1982 г., когато тя засажда пшеница на участък за отпадъци в долната част на Манхатан, на две пресечки от Световния търговски център, с изглед към Статуята на Свободата.
Двеста камиона с боклук били откарани и 285 бразди били изкопани на ръка. Семената също са засети ръчно. Получена е 1000 паунда здрава златиста пшеница.
Това житно поле от 2 акра е станало символ на идеята за предоставяне на храна и енергия за всички, за безгрижието и разточителството днес, за множеството екологическите проблеми в нашето съвремие.
Това наистина е предизвикателство за всеки, който се занимава с нещо банално.
Гледам снимката на тази жена и разбирам, че многото не е толкова важно, но да се живее и жъне спокойно на място обградено от машини, автомобили, високи сгради и много шум е вече напредък.
Това може би ни напомня, колко много губим в този механизиран и забързан свят.

Това удивително дърво е високо 12 метра. Расте в Бразилия, Парагвай, Боливия и на север в Аржентина. Известно е със своите плодове, растящи на ствола и клоните.

Диаметърът на плодовете му е около 4 сантиметра. Под кожицата на плода се намира сладка, розова и студена маса, задно със семена от едно до четири на брой.

Гроздовото дърво дава плод два пъти в годината.

От тях се правят мармалади, желета, сокове и червено вино. Освен това се използват и в медицината за лечение на слънчеви изгаряния, диарии, дизинтерия и астма.

В редица тропически страни, като Колумбия, Перу, Панама, Куба, Уругвай и Филипините това дърво се развъжда като култура.