В Ашхабат нв местното гробище на една могила се издига солиден паметник от розов гранит. На постамента седи куче.
Странно нали, за мюсюлманите кучетата са нечисти, а да ги погребват с хората, това е немислимо. Но това куче наистина е заслужило толкова да го почетат.
През 1948 г. Ашхабат е сринат от земетресение. Загинали повече от 90 %, а почит всички домове са останали в развалини.
Малко преди това един арменец празнувал раждането на сина си. И разбира се в дома му имало гости, пиене…. Кучето започнало да лае, без да спира. Дали му мръвка, но то не млъкнало. Стопанинът го набил с пръчка, но то продължило да лае.
Изведнъж кучето се откъснало от веригата си, влязло в къщата, грабнало бебето и побягнало. Всички хукнали да го гонят. След като изминали 50 метра, всичко се разтресло и градът рухнал. Земетресението траяло само 10 секунди, но било достатъчно да смете всичко.
А кучето се върнало назад и подало на стопанина си бебето. Това било единственото семейство в град, а разбира се и гостите, които успели да се спасят от месомелачката. Така кучето решило трудната задача да изкара хората от това място, за да ги спаси.
Когато кучето Джулбарс починало, го погребали като човек, с оркестър в гроб на гробищата, даже и паметник му издигнали.
На паметника има надпис: „Джулбарс, благодарим ти за живота“. След това следват имената на хората от семейството и още 50 човека.

Обичате ли пица дотолкова, че да извършите „коварно престъпление“?
Тогава това е за вас!
Как да разрежеш и поднесеш пица, така че никой да не ви заподозре, че сте взели най-голямото парче. За това гледайте видеото!
Но не забравяйте, като постъпвате така да не се увлечете, защото в противен случай можете да подкопаете добрите си отношения с приятели или в семейството.
А може би е по-добре, заедно със всички да се наслаждавате на пица, от която не е взето нито едно парче.
Всеки сам решава за себе си!

В едно януарско утро Шерил Краусвел, жителка на град Дора, от щата Алабама, забелязала, че нощно време хулигани хвърляли по дървото, разтящо край дома ѝ рула тоалетна хартия.
Разбира се, Шерил заедно със семейството си свалили „украшенията“ от дървото, но няколко къса от хартията не успели да достигнат.
Може би е трябвало да използват стълба, но на някой от семейството му дошла „блестяща идея“ да запалят хартията. Но едно от запалените парчета попаднало на тревата и тя се запалила.
За броени секунди огънят стигнал до задния двор на дома им, където се намирала бутилка с пропан …..
Когато пожарът започнал, Шерил, нейният син, майка ѝ и възрастната ѝ леля били в къщи, но успели да избягат на улицата, докато пламъкът обхванал цялото здание.
Никой от членовете на семейството не е пострадал, но от дома им останали само димящи руини.

Специалисти са заявили, че домашните любимци могат да помогнат на децата аутисти да се адаптират по-добре в социална среда и да общуват с други хора.
Такива деца лесно и бързо се сприятеляват с кучета.
Ако в дома на аутист има домашен любимец куче, това дете има повече социални умения.
Всички домашни любимци в дома, могат да помогнат на децата аутисти бързо да влизат в контакт с околните. Такива социални умения децата, страдащи от аутизъм, трудно овладяват, а домашни любимци им дават увереност в себе си.
Ако искаш да влезеш в контакт с дете аутист, попитай го за домашния му любимец. То ще се оживи и ще ви отговори.
Учените отбелязват, че колкото повече в дома на дете аутист живее куче, толкова повече напредват комуникационните умения на детето.
Като приятел на дете аутист може да бъде коте и заек.
Специалистите са изследвали 70 семейства с аутистични деца на възраст 8-18 години. Във всяко семейство е живеел домашен любимец: в 70% от семействата са живели с кучета, в 50% – с котки, а в другите семейства и с зайци, риби, птици и дори един паяк.

По време на Френската революция пред съда на революционния трибунал бил доведен някой си де Сен Сир.
Председателят попитал подсъдимия за неговото име и фамилия.
– Името ми е де Сен Сир, – отговорил подсъдимият.
Частицата де означавала, че човекът произхожда от благородно семейство
– Няма повече благородници, – възразил председателят.
– В такъв случай, аз съм Сен Сир.
Тъй като произношението на думата „свят“ е близка до „Сен“, то трябвало подсъдимият да се откаже и от тази част на името си.
– Така, че аз просто съм Сир.
А така се обръщали по това време към членовете на кралското семейство.
– Кралството със всичките си титли падна за винаги.
Подсъдимият трябвало да признае, че той няма фамилия и не е обект на закона.
– Аз съм нещо различно, като абстракция, – заявил Сен Сир. – Вие няма да намерите закон, наказващ абстрактна идея. Тогава трябва да ме оправдаете.
Озадаченият трубунал признал подсъдимия за невинен, от които се получи следното изречение:
“ На гражданинът Абстракция се предлага в бъдеще да си избере републиканско име, ако иска да не си навлича по-нататъшни подозрения“.