Айнщайн е казал: „Когато седя до едно красиво момиче един час изглежда като един миг, а когато седиш в горещ тиган минутата изглежда като един час“,

Забелязали ли сте, че когато пътувате времето спира? Седмицата минава като месец.

Защо времето тече по различен начин?

По този въпрос има много книги и научни изследвания.. Например книгата „Покоряване на времето“ от Стив Тейлър. В нея се казва, че:

С напредване на възрастта, времето се ускорява.

Когато сме отворени за нови преживявания или сме в нова среда, времето се забавя.

Ако си погълнат от нещо, времето минава бързо.

Ако не сте се съсредоточили в нещо, времето минава бавно.

Имам свое обяснение за ускоряване на времето. Да започнем с въпроса: Кога времето преминава мигновено? По време на сън.

Седмицата минава като един ден, зашлото спим, може да се спи и с отворени очи. Липсата на информация води до загуби на време и памет.

Има още една причина за бързото протичане на времето. Това е деленето на важни и второстепенни събития в живота. Например, когато човек очаква събота и неделя, останалите дни изпадат в паметта.

Времето в къщи може да тече така, както и когато сте на пътешествие. Осъзнах, че най-интересните събития се случват всеки ден, а не точно в определен ден от седмицата и времето се разтегна.

Преди това между значимите дати времето минаваше за миг, а сега между петък и вторник усещам цели три дни! Това си е направо вечност!

Времето може да се забавя и ускорява. Това е функция на съзнанието. Според течението на време можете да определите в какво състояние се намирате в момента.

Всяка зима в китайския град Джингуетан разтваря врати истинска страна на чудесата, където всеки желаещ може да види най-удивителните и невероятни скулптори, създадени от най-добрите майстори на света.
Преминава още едно феерично събитие на територията на националната гора в Джингуетан, която в този период се преобразява до неузнаваемост. Гигантска скулптура на непознати същества, красив принц, приказни замъци и величествени сгради, срещу които бледнее най-модерните архитектурни шедьоври, са сред малкото, които очакват посетителите на фестивала тази година.
Първата в експозицията от безброй скулптори на фестивала е станала снежната църква, за построяванвто, на която са се трудили 8 човека и е отнело време за около седмица. В тази векичествена постройка могат да се помести цяло семейство, в чиито вени тече аристократична кръв.
Усърдната работа продължава две седмици но интересната скулптура „Дивите коне“ е едва на половина. Хао Мин китайски скулптор, чиято скулптура „Дивите коне“ има всички шансове да стане най-добрия шедьовър на  Джингуетанския фестивал за 2013 г. казва: „За да се създаде такава голяма и невероятно сложна скулптура са необходими три неща: талант, търпение и топли чорапи.“ Моделирането става при температура  минус 15 градуса.
Националната гора  Джингуетан се разпростира на 200 кв. км  и е една от най живописните области в провинция Цзилинь. Девствената природа на това място е живописен пейзаж върху стръмни възвишения и буйна гора, в която има повече от 30 вида дървета.

Гигантски астероид ще премине край Земята през следващата седмица. Астрономите са се приготвили да го проследят. Той не представлява опасност за нашата планета.
Обектът наречен 4179 Toutatis е един от най-големите астероиди, които прелитат близо до Земята. По форма Toutatis  прилича на фъстък. Дължината му е 4,46 км, а ширината 2,4 км. Астероидът ще се приближи до нашата планета на 12 декември. Той ще прелети на разстояние 6,9 милиона км от Земята. Това е 18 пъти повече, отколкото разстоянието между Земата и Луната.
Астрономите ще се опитата да уточнят характера на въртене на астероида, което ще помогне да се разбере неговия състав. Toutatis  се приближава към Земята на всеки четири години. Той е наблюдаван през 1996, 2000, 2004 и 2008 г.  След анализ на данните, изследователите заключават, че астероидът се върти около дългата си ос, която на свой ред описва окръжност, наподобяващи прецесията на жироскоп.
Една от хипотезите е, че необичайната форма на Toutatis може да обясни със сблъсъка на два астероида, малкия по обем обект се е врязал в по-големия и там е останал.
Астероидът ще се наблюдава не само от професионалисти. Toutatis е твърде неясен обект, така че може да се види с малки телескопи.

„Понеделник….“ – болезнена мисъл, която бележи сутринта на първия ден от седмицата.
С ненавист гледам звънящия будилник. Обещавам си: “ Поне още пет минутки ще полежа“. Изведнъж скачам, минали са цели 20 минути. Закъснявам! Ужас!
Бягам в галоп до банята. По пътя събарям всичко, в което мога да се спъна. Настъпвам по опашката мирно спящата котка и в бързината улавям недоволния й поглед.
Стигайки до душа и сякаш чувам котката да мърмори: “ В краката си трябва да гледаш..“
Оглеждам се в огледалото и изтръпвам от ужас пред рошлата, която ме гледа от там. Бързо измивам зъбите и лицето си. Някаква натрапчива мисъл минава през главата ми, че отново няма време за закуска.
Тичам към гардероба. По пътя се спъвам в котката. Обличам се и ругая всички копчета, които бягат изпод пръстите ми и не искат да влязат в илиците. Чорапите отново ги няма. Къде съм ги оставила? За една жена е убийствено да обува чорапогащник. Защо ли? Не ме питайте…пак бримка.
Набързо прокарвам гребена през косата си и тичам с чантата в ръка към асансьора. Излизам от входната врата и забелязвам, че съм по пантофи.
Връщам се назад и роптая:
– Пак е понеделник..ох, тежък ден..
Не обичам понеделниците и това е. Как защо? Трябва да ставам рано и да ходя на работа и то след като съм имала два почивни дни. Обичам работата си, но не в този ден. Тогава ми действа подтискащо.
В понеделник сутрин обикновено съм тъжна, смачкана и недоволна. В този ден всичко изтървам, почти нищо не успявам да направя и се разстройвам.
Да, понеделник е един обикновен ден. Е, може и да го обикна. Само трябва да си изменя отношението към него.

Всяка мебел ни отделя от земята – независимо дали е на столче или трон. Килима е напълно слят с земята. Той има непосредствен контакт с нея. И нито една форма на изкуството не е свързана с природата така, както килима.
В град Антигуа, бивша столица на Гватемала имат особено отношение към килимите. По Великден местните жители създават истински шедьоври от пясък и дървени стърготини, с които „застилат“ улиците на града.
Жителите на Антигуа се подготвят за Великден много внимателно. По време на поста всяка неделя по улиците има шествието със статуите на Исус Христос и Дева Мария. Но дори и тези мащабни действия не могат да се сравнява по красота с това, което се случва в последната седмица.
Всички, от малки до големи участват в създаването на красиви килими, които се наричат ​​тук алфомбра. По калдъръма на гватемалския град за няколко дни се появяват истински „килимни пътеки“. За да направите това, първо всичко отгоре се запълва с пясък, създава се плоска повърхност, а отгоре се нареждат всевъзможни видове картини от оцветени дървени стърготини.
Темата на изображенията е свързана с християнската религия, вплитат се и фолклорни мотиви. Занаятчиите използват резбовани дървени шаблони, повечето от които са се предавали от поколение на поколение. Въпреки това, всяка година има новите модели, така че всеки килим е уникален. В допълнение към пясък и дървени стърготини, за да украсят килима се използват цветя, стъклени мъниста, борови иглички, плодове и зеленчуци. Килими постоянно се напояват с вода, за да не отвее вятърът частите на килима.
Многолюдните шествия унищожават така изработените настилки. Какво да се прави съдено им е да просъществуват само няколко часа.
Създаването на необичайни килими символизира личното дарение на всеки гватемалец за последния пътя на Христос.