Той отива там, където ви е заповядано да напуснете.
Ако Бог ви е изпратил някъде, а вие си останете в къщи, защото трябва да се грижите за близките си, със своето непослушание лишавате тези хора да чуят учението и проповедта от Самия Исус Христос.
Ако вия сте послушали Христос и сте се доверили на Бога, Господ Сам ще дойде да проповядва във вашия град, ако не сте Го послушали, сте Му попречили.
Оставете всички спорове и в никакъв случай не противопоставяйте това, което наричаме „задължение“ на заповедите на нашия Господ.
„Аз знам, че Той ме изпрати там, но мой дълг е да остана тук …“. Тогава не вярвате, че Христос е говорил сериозно.
Не взимаме ли върху себе си ролята на Божий промисъл относно живота на другите хора? Не вдигаме ли много шум, разяснявайки на хората, че Бог е до тях и не може да се приближи? Ние трябва да си държа устата затворена и да не дремем духовно.
Бог иска да ни покаже Своя Син, Той желае нашите молитви да се превръщат в изкачване на планината на Преображението, но ние не Го остави да го направя.
Той се труди там, където ни изпраща да чакаме.
Чакайте Бог и Той ще направи това, което е необходимо. Просто не се мръщете, защото не можете да видите какво ви очаква! Не ни ли държат на каишка нашите собствени истерии?
Да чакаш не означва да скръстиш ръце и да седиш на едно място, да чакаш означава да се учиш да правиш това, което ти е казано.
Всички тези етапи са от Неговия път и ние трябва да се научим да ги разпознаваме.

Не ви ли се е случвало да усещате, че сте напреднали в някаква дейност, работата си или някакво изследване, и изведнъж всичко се срива, и вие оставате с празни ръце?
Нищо ново нали?
Някои песимисти могат да твърдят, че това дори ги съпътства във всяко тяхно начинание.
Във всяка една такава история има искрица хумор, който ни държи, далеч от срив.
Ето какво се случило на един психиатър, изглежд и него го е сполетял „успеха“ в работата му.
Един ден той поздравил свой пациент:
– Радвам се, че напредвате. Мисля, че скоро ще можем да ви изпишем съвсем здрав, освободен от всякакви натрапчиви идеи.
Пациентът  неоволен отговорил:
– Докторе, и вие наричате това напредък? Шест месеца аз се наричах Наполеон, а сега не знам кой съм….

Може би сега сте останали без пукната пара. Може би сте изгубили работа си или любим човек. Може би сте неразположени или болни….. И си казвате:
– Умът ми не може да го побере, какво да правя сега?
Първо, осъзнай нацяло, че това се е случило с теб. За се измени положението, смири се. Престани да виниш другите хора, престани да упрекваш и себе си, забрави за „ако…“. Напредъкът зависи от способността ти да се примириш с положението. Смирението не означава да кажеш: „Искам да остана в тази ситуация“, а да осъзнаете, че „Какво се е случило, вече е станало, но сега започва истинската работа“.
Вместо да си кажеш: „Моя мъж е груб и непрактичен човек и аз нищо не мога да направя“, кажи нещо от рода: „Такъв е. Но аз трябва да направя нужното, а всичко останало е в ръцете на Бога“.
Или вместо да се окайвате: „Загубих всичките си спестявания, на какво ще посегна в тези трудни времена“? По-добре се окуражете: „Каквото се е случило, случило се е. Щом веднъж съм бил способен да спечеля повече пари, пак отново ще мога да го направя“.
Представете си, че сте напълнели, но много ви се иска отново да сте слабичка и стройна, както преди. Не си казвайте:
– Е, не съм толкова дебела. Мама е виновна, такъв ни е гена. Сестра ми е много по-дебела и какво? По-добре да си остана такава.
Но им и друг вариант:
– Аз съм дебела и се харесва такава, независимо колко килограма тежа, ако поискам мога да си наложа и да сваля малко от теглото си.
Вие сте се приели такъв, какъвто сте, а сега можете да се движите напред.
Да се смириш, не означава да се предадеш и да капитулираш. Да се смириш означава да осъзнаеш, че дадената ситуация е само един етап от дългото ти пътуване. Ние не знаем защо се случва това или онова в живот ни, но трябва да го приемем като знак и насока за промяна.

Един преподавател започнал семинара си, като вдигнал в ръката си банкнота от 500 лева. В залата имало около 200 човека.
Преподавателят попитал:
– Кой иска да получи тази банкнота?
Всички като по команда вдигнали ръце.
– Преди да получи някой от вас тази банкнота, ще направя нещо с нея.
Той я смакал и попитал:
– Все още има ли някой, който желае да я получи?
Отново всички вдигнали ръце.
След това той направил следното, хвърлил банкнотата на пода и леко я придвижил с крак в мръсотията. Когато вдигнал банкнотата тя била смачкана и мръсна.
– А сега на кого от вас е нужна тази банкнота и то в такъв вид?
Всички вдигнали ръце.
– Скъпи приятели, – казал преподавателят, – сега вие получихте ценен, нагледен урок. Независимо от това, което направих с тази банкнота, вие все пак искахте да я имате. Тя не е загубила своята стойност за вас. Тя все още  е банкнота от 500 лева.
Често в живота ние сме изхвърлени, стъпкани и лежим в мръсотията. В такива ситуации ние се чувстваме безполезни….
Без значение какво се е случило с нас, ние няма да загубим истинската си стойност.
Мръсни или обезобразени, смачкани или притиснати, ние винаги ще бъдем безценни за тези, които ни обичат!

В централната част на Калифорния се намира удивително по красота езеро. От водата се подават причудливи фигури на кули, създавайки впечатление, че под слоя вода е скрит цял град.
Езерото е разположено в кратера на загасналия вулкан Моно-Иньо, в него се вливат водите на няколко реки и води с топящи се ледове. Но от него не изтича нито една река.
Водата се изпарява от повърхността, затова езерото е солено и мъртво. Съдържанието на сол е три пъти повече от това в моретата, а алкалността е осем пъти повече.
Риби в такава вода не живеят, само прелетни птици се спират тук. Похапват си от малочислените жители на езерото – ракообразните мекотели.
Дъното на езерото е покрито с дебел пласт вулканична пепел, но по-надолу геолозите са намерили отложения, което говори, че преди много години на мястото на езерото е имало голямо море.
Изисканата красота на езерото Моно е творение на човешките ръце.
На триста километра от него се намира Лос Анджелис. Града стремително увеличава размерите си. Миналия век, когато в града е имало недостиг на вода, от околните реки били прокарани канали. Между тях била и реката Оуенс, която запълвала езерото Моно. В резултат на това нивото на водата в езерото спаднала до 15 метра, откривайки варовити фигури, които по-рано били под водата. Солеността на водата се покачила, което довело до пълното изчезване на водорасли и риби.
В замяна на това се появили причудливи природни образования, имащи сив цвят, а при залез придобиват розов отенък.
Човек, които има богато въображение, може да види там зъби на чудовища, покриви на приказни замъци, останки от животни, ….
През 1994 г. са взети мерки за запазване на това фантастично езеро. Сега нивото на водата леко се изкачва нагоре и за съжаления на туристите тази армия от чудновати гиганти отново ще остане под водата.