По време на бурята разразила се през нощта на 16 януари, удар от мълния отчупил най-големия пръст на дясната ръка на статуята.
Статуята на Христос Спасителя е един от най-известните и популярни паметници в света. Всяка година най-малко 1,8 милиона туристи се изкачват към нейното подножие, от където се открива панорамна гледка към града, залива в подножието на живописната Захарна планина, знаменитите плажове на Копакабана и Ипанема, и огромната чаша на стадиона „Маракана“.
Монументът се намира на върха на планината Корковадо на височина 710 метра над морското равнище. Статуята е издигната в периода 1922-1931г. Изработена е от стоманобетон и талк, тя достига 38 m височина, тегло й е 1145 тона, а размера на ръцете й е 28 метра.
Представителят на местната епархия Осмар Рапосо е казал, че реставрационните работи по паметника ще започнат следващия месец. Според него, в епархията  е съхранен оригинала направен от талк.
Бразилски специалист метеоролог е преброил повече от 40 хиляди светкавици в продължение на три часа, докато бурята е продължавала. Стихията е повлякла стотици дървета в града, много от улиците са наводнени. Скорост на вятъра е била почти 90 km/h.

Не ти е приятел този, който седи на масата, яде и пие с теб, а този, който в беда ти идва на помощ.
Този, който ти подава силната си ръка и те избавя от тревоги.
И по никакъв начин не показва, че ти е помогнал.
Някои хора няма да разберат как ухаят розите, други от горчивите треви ще направят мед.
Дай хляб на някой и той ще те запомни завинаги.
Но ако пожертваш живота си за друг , може и да не разбере….
Ако не можеш да обясниш това просто, означава, че нищо не разбираш.

Имало едно време едно момче на име Сърдитко. Той винаги бил недоволен от нещо. Дори когато всички се радвали, той намирал причини, за да помрачи радостта им. На него нищо не му харесвало. Той често се оплаквал и сърдел.
Веднъж го срещнал вълшебник.
– Защо си толкова ядосан? През цялото време все се сърдиш, – попитал го вълшебникът.
– Никога не мърморя за дреболии. Щом се сърдя, така трябва да бъде, – отбелязал Сърдитко. – Какво е това в ръката ти?
И той посочил голям  бял обект в ръката на вълшебника.
– Това е калейдоскоп.
– Защо ти е?
– За мен, изглежда, няма да стане, за това ще ти го подаря.
– За какво ми е? Какво ще правя с него?
– Виж! Аз ще те науча да правиш красиви модели в живот си. Това е много просто и забавно!
– За какво ми е? – недоволно казало момчето.
– Това ще те научи да се радваш на живота. Освен това ти сам ще можеш да създаваш радост.
– И как се прави това?
Вълшебникът приближил калейдоскопа до очите на Сърдитко и започнал бавно да го върти.
– О, колко е красиво! Нима мога да правя и аз такива неща?
– Да, ти създаде свое настроение, а това е най-главното. Подарявам ти калейдоскопа. Виждаш, че всичко е много просто! Радост можеш да си предизвикаш сам, като вземеш в ръце живота си и го превърнеш в калейдоскоп.
– Много благодаря.
Момчето взе калейдоскопа и започна да го върти така, както го правеше вълшебника.
От тогава престанаха да го наричат Сърдитко.

Стояха в сумрака един до друг. Тя бе преметнала ръка върху рамото му и тихо говореше:

– Сине мой, знаеш ли защо ти разказвам тези приказки и истории?

Бяха се скрили далеч от останалите, от паниката и напрежението, което ги обграждаше.

Детето поклати глава. То не знаеше и не разбираше нищо.

– Когато си мислех, че никога няма да се възстановиш, исках да съм сигурна, че ще можеш да летиш.

Гласът и беше тих и успокояващ. Това беше една необикновена вечер и те водеха необичаен разговор.

– Разказвах ти тези приказки, за да ти дам криле да летиш, така че никога да не попаднеш в плен, било то на титли или име, на недъзите в тялото ти или страданието в света.

Тя вдигна поглед и бавно продължи:

– Най-голямото ми желание е да си жив. Ако, за да живееш е нужно да страдам, с радост ще дам и живота си, за да се оправиш и да оздравееш….

Тя не намери сили да продължи, скри лицето в дланите си и избухна в ридания.

Мълния раздра мрака. В небесата проехтя тътен и нощта зарида с безутешни сълзи на великан…..

Бащата на известният онколог академик Блохин бил провинциален лекар.
Веднъж той влязъл в двора, приближил тъста си и отскубнал няколко косъма от брадата му. След това разказал на тъста си, за какво му били нужни космите му.
При него дошла една жена, която смятала, че в гърлото й растат косми. Той помолил жената малко да почака, докато се приготви за лечебната манипулация и изкочил на двора.
След това поставил пациентката в една тъмна стая и с пинцети дърпал рязко в гърлото й. След това бързо изкарал пинцетата и показал скритите в другата ръка косми.
– Ето какво ви е пречело.
Много години тази жена пишела благодарствени писма, в които многократно повтаряла, как ходила при най-добрите специалисти в Москва и те й казвали, че й няма нищо, но никой не се заел да й помогне.