Преди повече от 100 години железничарят Закарис Левал намерил на брега на Оранжевата река, намираща се в Африка, светещи камъчета, които се оказали диаманти.
Как ли тези скъпоценни камъни са попаднали там?
Оказало се, че вятърът носи диамантите от пустинята Намиб.
Хората не чакали някой да специално да ги покани и за броени месеци сред пустинните пясъци изникнал красив град Колманскоп.
Лошото е, че диамантите скоро свършили. Хората уморени от сушата, високите температури и пясъчните бури започнали да напускат града.
Така Колманскоп постепенно се превърнал в град призрак. Улиците и домовете му били почти засипани с пясък.
От една страна гледката е ужасяваща и действа депресиращо, но от друга се е създал музей на „безумието и алчността на човека“ под открито небе.

Слонът и жирафът били приятели. Рано сутрин слона  тръбейки будел жирафа и след това отивали заедно да игрят футбол на игрището. Обядвали и отново се събирали, след което отивали на реката да се изкъпят. Нямало ден, в който да не били заедно и да си играели. Те скачали и дружели, докато един ден се случило непоправимото.

Слагайки го да спи майката на слончето му казала:

– Ти си най-доброто, най-умното и най-красивото слонче.

– Дори и от моят приятел жирафа? – попитало слончето.

– Разбира се, – отговорила майката.

И слончето повярвало на майка си.

На следващата сутрин слончето не затръбило, за да събуди жирафчето. Защо да го буди щом слончето е най-доброто?

Така жирафчето не излязло да се разхожда по улицата, защото мислело, че е още рано и слончето не се е събудило.  Слончето обиколило наоколо и се прибрало.

Така този ден двамата приятели не се срещнали. Това се случило и на другия ден. Когато слончето не го събудило и на третия ден, жирафчето взело от сладките, които приготвила майка му и отишло да види приятеля си. „Може да му е лошо или да се е разболял.  – помислило си жирафчето. – Но тези сладки действат по-добре и от лекарство.“

Слончето го нямало у тях, било излязло. Майка му мислела, че е с жирафчето.

Жирафчето било смаяно. То обиколило всички места, където преди обичали да играят, но слончето го нямало никъде. Жирафчето изяло сладките и се прибрало.

Жирафът се обидил на слона, а слончето толкова много се възгордяло, че изобщо не искало да разговаря с приятеля си.

От тогава те престанали да разговарят.

Един млад човек слушал нееднократно за Исус Христос, но не бързал да го приеме в сърцето си.
Веднъж сънувал сън. Вървял край една река. От другата й страна се намирала прекрасна страна. Но живота отсам реката му се сторил по-разнообразен, отколкото този оттатък реката.
„Ще бъда още малко тук, – помислил си той, – когато поискам, мога да преплувам реката и да отида от другата страна.“
И продължил пътя си нататък.
Скоро забелязал, че реката станала по-широка и дълбока. Наоколо станало тъмно и мрачно. Изведнъж чул глас:
– Сега скочи!
Но той продължиш по-нататък. Реката все повече се увеличавала и го отделяла от щастливия бряг. Пътят му станал трудно проходим. Той се спрял и започнал да мисли, как да премине реката. Над него се разнесъл страшен глас:
– Вече е твърде късно.
Младият човек изпаднал в ужас…. и се събудил.
Този сън му помогнал да приеме Исус Христос за свой Господ.
Бързайте, не чакайте, за да не чуете страшното..:
– Късно е!

Главната армия на Навуходоносор се съедини с групата обсаждаща Ерусалим., а той самият поведе част от войската през равнината. Ярмут, Соко, Кеила и Гет градовете, които подкрепяха цар Седекия в бунта му, бързо паднаха. След това Навуходоносор изпрати отрядите си към Лахис, укрепление известно с двойната си стена.
За два дена пробиха първият обръч на стената. Вавилонците попаднаха на голям запас от дърва, събрани зад главната стена. Пренесоха дърветата към втората стена и подпалиха портите.
Маслото и смолата, които евреите бяха натрупали върху стената, за да задържат нападателите, се подпалиха и всичко това потече през града като огнена река. Скоро всички къщи горяха. Стените се осветяваха от разярилия се огън. Чуваха се женски писъци и детски плач зад дебелия облак от дим.
Градът изгаряше с жителите си. За него нямаше помощ и спасение от никъде.

Смята се, че тази аномалия е настъпила след мистериозна експлозия над река Каменна Тунгуска.
Епицентърът на експлозията е бил на около 400 км северно от гробището на дявола.
Първоначално е имало голяма дупка в земята, осеяна с трупове на животни. След това на кръглата поляна често умирали случайно скитащи се животни там.
Гробището е оградено със изсъхнали дървета с овъглени клони.
Много експедиции са ходили там, за да разкрият тайната на аномалиите, но малко са успявали да разяснят причините на случващото се там. А именно, че електромагнитното излъчване вътре в гробището превъзхожда допустимите норми.
Много ентусиасти са загинали, а мнозина са останали инвалиди.