На един отдалечен остров в Тихи океан сред местните туземци работил един мисионер. Много слушали неговите проповеди и някои ги взимали присърце. Един от тях все повече и повече вниквал в новото учение. Той поискал да поговори с мисионера и отишъл в дома му.
– Можеш ли да ми обясниш, – казал туземецът, – защо сега чувствата ми и мислите ми са различни от тези от преди? Ти сам знаеш, как с желание слушах твоите проповеди, но пак ме влечеше към греха, а сега всичко се измени. Не ме влече нищо към греховният ми живот и за мен няма по-голяма радост от това да чета Свещеното Писание. Когато моите бивши приятели се опитат да ме прелъстят и ме карат да забравя всичко ново, което съм научил, не успяват. Това, което ми бе скъпо преди, загуби своето очарование и сега аз обичам съвсем друго.
– Кажи ми как ти сам обясняваш настъпилата промяна в теб? – попитал мисионерът.
– Мисля, но ми е трудно да го кажа толкова високо, че Святия Дух произвежда тази промяна в мен, отвръща сърцето ми от греха и ме привлича към Бога.
Думите му били изпълнени с дълбока вяра, а цялото му същество било пропито от благоговение.
Така става сливането на божествения живот с човешката душа.  Християнството е животът от Бога изпълващо сърцето на новородения човек.

Един ден, след бурна нощ на земята под терасата намериха врабченце. То беше още много малко и сляпо. Първоначално си мислеха, че е мъртво.
Но се оказа живо. Занесоха го в къщи и го сложиха в една картонена кутия. Опитваха се да го хранят, но всичко беше безуспешно. Когато започна силно да чирика, те го изнесоха на балкона.
То огласяше терасата часове наред. Най-накрая там долетя друго врабче, което започна да го храни. На всяка 15 минута то му носеше бръмбари и трохички. Това продължи две седмици.
Малкият врабец видимо порасна и укрепна, но остана сляп.
Приютилото го семейство се обърна към ветеринара, който предписа капки за очи.
Скоро врабчето се поуправи и започна да си играе с децата на домакините, като се криеше зад саксиите на балкона.
Другото врабче продължаваше да навестява храненика си и веднъж даже му показа как да лети.
В семейството добре разбираха, че ще дойде и този момент, когато врабчето нацяло ще се възстанови и ще отлети.
Странно е, но когато ги напусна, отново започна буреносно и дъждовно време, което се задържа няколко дена и те се притесняваха как ще се приспособи врабчето към новите условия.
След като изпече слънцето и всичко се стопли, децата намериха техния познайник спящ в една саксия с цветя на балкона. Радостта им бе голяма.

Аз намерих това, което търсих през цялото време. Моето съкровище, моята перла, това е Христос. И всичко, което Господарят иска от мен се заключава в думите:
„Дейвид, Аз те обичам. Позволи ми да те осиновя. Аз вече подписах всички необходими документи чрез кръвта на Сина Си. Сега ти си сънаследник с Него на всичко, което имам.“
Аз все още съм в процес на продажба на всичко, което имам. Все още се уча да дам време на Отца, моите мисли, моята воля, моите планове. Но знам, че всичко това сменям за съкровището. Продавам всичко, за да купя жива вода, хляба на живота, млякото и меда на радостта и покоя. И всичко това върша без пари. Цената е моята любов, моето доверие и моята вяра в Неговото Слово.
Каква необичайна сделка! Аз давам своето мръсно, дрипаво самочувствие и добрите си дела. Свалям износените чехли на своите усилия, оставам назад безсънните си нощи, прекарани на улицата на съмненията и страха, а в замяна получавам осиновлението на Царя.
Дейвид  Уилкерсън

Всъщност, защо хиляди поколения водени като кукли, непрестанно се женят, орат земята и търсят пари? Къде са богатствата на Ксеркс и красотата на Нефертити? В най-добрия случай изкопаното злато на древния свят е в музеите, а мумията на египетската красавица, във вид на жалка обинтована кукла, лежи в стъклена витрина, за да я виждат желаещите от време на време.
Но ние имаме в ръцете си покана за Божия пир. Този празник не е изпълнен с изобилие от храна и вино, а с радост. Нали душата се подхранва с радост.
Ако чуеш Божия призив в сърцето си, можеш да приемеш Неговата благодат. Тя е навсякъде, където има честен труд и лоялност към хората там, където греха губи силата си.
Най-добрия начин да развалиш настроението си е да почнеш да мислиш за себе си. Най-добрия начин да съсипеш живота си е да живееш за себе си. А най-добрия начин да излезеш от тъмнината в този свят е да предадеш своите проблеми на небето.
Божият дом – това е целия свят. В него ежедневно се извършва литургия. Пасхата не е само през април или май. Тя е винаги във вечността. Само на небето ние ще бъдем лице в лице с Бога, а сега чувстваме само неговата силна и грижовна длан на рамото си.
Нека да не се мамим със заблуждения, външно благочестие и лъжливо мислене, че можем да преговаряме с Бога, като с бизнес партньор. Не е достатъчно само да ходим на църква, да четем, да говорим с хората, нужно е  близко общение с Бога, което да ни промени.
Човек следващ Бога не се нуждае от земните богатства. Той е щастлив да видя, че всичко, на което пада погледът му е изпълнено с тази благодат в изобилие. Всичко това е така, защото в работа, у дома, в сън и будно състояние на първо място поставя Бога. И всичко това земно щастие, небесни дарове и вечен живот ни е даден просто така, даром от любовта. Така че защо да не го вземем?

Един човек имал откровение, че Господ три пъти ще го уведоми за предстоящата му смърт. Зарадван от това, той започнал да се впуска във всякакви удоволствия, без да мисли за смъртта.
Минали много години, краката му отслабнали, изгърбил се и му се наложило да използва патерици. Малко по-късно загубил зрението си, а после и слуха. Прегърбен, сляп и глух, той продължавал да живее безгрижно и безумно, както преди.
Веднъж пред него застанал ангелът на смъртта, за да го прибере.
– О, Господи, – казал човекът, – Ти обеща, че ще предупредиш за приближаващата смърт, а тя дойде така внезапно.
– Как внезапно, – казал ангелът на смъртта, – нима Бог не ти показа колко съм близо до теб? Той изкриви гръбнака и отслаби краката ти, след това сложи пръста Си на очите ти и накрая се докосна до ушите ти и те лиши от възможността да чуваш. Господ е изпълнил това, което е обещал, но ти не си обърнал внимание на Неговите откровения, сега ме последвай!
Господ по един или друг начин предупреждава всеки за предстояща смърт, но много хора остават безразлични към тези предупреждения.
Обикновено те си казват:
– За смъртта ще мисля по-късно, сега е време да живея и да се наслаждавам на живота.
Смъртта няма да остави никого от нас, колкото повече живеем толкова тя е по-близо до нас. Тази граница е неизвестна за нас. Не знаем защо смъртта безразборно взема стари и млади, бебета и юноши, готови и не толкова приготвили се, праведни и грешни. Но от нея започва вечността. От този свят ние отиваме в място, където е вечна радост или безкраен плач.
За праведните смъртта е радост, а за грешните скръб и отчаяние.