В древен Китай учените оставяли ноктите си да израснат фантастично дълги, за да демонстрират пред всички, че не се занимават с физическа работа. Какво невероятно прахосничество на милиони умели ръце!
Нима ще уважавате тези хора, за това че омаловажавали и причинявали атрофията на ръцете си, истинския инструмент на творението.
Така те заразявали с презрението си към труда и самите труженици, върху чиито практически умения се градяла цялата постройка на цивилизацията!
Занаятчиите искали синовете им „да се издигнат в обществото“ до класата на „служителите с черни костюми“.

Това е историята на  един прогресивен журналист. Той беше издал обемист репортаж за съвременния и трудов град с мизерията и грижите му, където туристическите забележителности бяха отминати с мълчание, но човешките драми изобилствуваха.
Вестникарската работа поглъщала цялото му време, а той искал просто да завърши романа си, който пишел. Най-сетне все пак го завърши и пожънвайки успеха за един сезон. Голямо издателство му предложило щедро договор за десет следващи романа. Това бе отдавна жадуваният шанс.
Журналистът напуснал редакцията и се отдал на частна практика. За един месец с помощта на безсънието и кафета написал цял роман. После пет месеца се шляел и събирал впечатления. След това, отново един месец работа и отново един роман. А после, пак шляене. Разписанието, естествено, било въпрос на вкус и не било от особено значение. По-важното било, че с нито един от романите си той не успя да повтори сполуката на репортажа за големия град.
Дали просто нямаше таланта на писател, или откъснат от прозаичните си герои, бе останал като дърво без корен?

Един човек чул, че никой не бил в състояние да изплати дълга си към родителите си. Той бил успешен бизнесмен и добър математик.
Сметнал колко пари са похарчили за него родителите му, като отчел безсънните нощи, дадените реални пари, дори взел под внимание и подкупите, който родителите му дали, когато постъпил в детската градина, училище, университета и на работа. Тук били включени и всички подаръци, които получил от тях. Не забравил да отчете ефективността на майчинския труд, като се почне от носенето му девет месеца в майчината утроба и стойността на млякото, с което го е кърмила……. и всички останали грижи…
Събрал общата сума и се получила голяма купчина от пари. Той ги занесъл на родителите си и им казал, че ги обича и цени, както преди., но нека никой не казва, че не може да се върне дългът към родителите.. Той превърнал всичките им грижи и любов към него в пари и ги дал на родителите си.
Старият баща погледнал купчината пари, лежаща пред него и казал:
–  Сине, всичко си  сметнал  точно и вярно. Не се съмнявам, че тук лежат всички пари, които ни дължиш,  като дълг спрямо нас. Но имало един малък нюанс, който си забравил.
Синът погледнал баща си в очакване да разбере какво е пропуснал.
– Когато ти се роди, – казал бащата, – през първите три години, ние с майка ти ежедневно целувахме мекото място намиращо се под гърба ти. За това ти едва ли си спомняш, но ние помним и това са едни от най-хубавите ни мигове. Ако ти наистина искаш да изплатиш дълга към родителите си, ти трябва в продължение на три години да целуваш тези наши места. Едва тогава можем да кажем, че си изплатил синовния си дълг.

Когато разговарям с мои връстници или малко по-възрастни хора, синоним за правилно често е думата «държавнически». «Държавническа позиция», «държавнически подход», «интересите на държавата».
А всъщност по тази логика причините са объркани със следствието. Държавата е била създадена от хората, за да служи на интересите на хората. И когато ние с вас казваме, че трябва да служим на интересите на държавата, се получава, че трябва да служим на някакъв идол, който сме създали самите ние.
Всъщност всичко е обратно. Човек трябва да служи първо на себе си, на своето семейство и тогава на обществото. А държавата трябва да служи на човека. И за да станат тези ценности естествени за младежта, трябва да се свърши много работа .

Едно момиче заедно  с приятелите си отишло в парка. Случило се така, че то се отделило от тях, а когато разбрала това било вече късно. Тъмно и страшно.
То живеело в частен дом в предградията. Успяло да достигне до шосето, но по-нататък не могла да продължи, страхувала се. Изведнъж забелязала до крайната къща младеж. Тя изтичала към него и го помолила:
– Моля ви, придружете ме до в къщи. Много ме е страх. Вие сте силен и ако се случи нещо, ще можете да ме защитите.
Той мълчал, но я завел до дома й и чакал там, докато затворила вратата зад себе си.
На другия ден момичето разбрало, че младежът бил крадец и току що е излязъл от затвора. Девойката била изненадана, но решила да награди младежа. Помогнала му да си намери работа в завода, където работела. Канила го на всички мероприятия, които се организирали там. В края на краищата, той се оженил и станал честен човек.
Във всеки човек има желание да се грижи за някого, а в сърцето му блика състрадание, любов, …
Просто е необходимо да се помогне на хората да разкрият своята най-добра страна. Нима е трудно да се говори с някого от сърце, да му се помогне да разкрие своето великодушие и благородство?