„Приятел обича всякога и е роден, като брат за във време на нужда“.
Добрите взаимоотношения отнемат време, докато се изградят. Те не стават случайно. Свързани са с отглеждане, работа и време, през което се изгражда дълбока връзка с някого. Това изисква ангажираност.
„Приятел обича по всяко време.“ Това означава, че той обича дори когато е неудобно, когато не се чувства като теб, дори когато не го заслужаваш и плаща лична цена. Това е, истинското приятелство.
Приятелите са в твоя ъгъл, когато сте притиснати там. И те са с вас въпреки, че всички останали мисли, че сте сам. Те идват, когато всички останали ви напускат.
Вие не се нуждаят от много приятели, но имате нужда от няколко добри такива. Съсредоточете се върху качеството, а не в количеството. Можете да имате много познати, но това не означава нищо. Познатите ви няма да бъде с вас по време на криза. Те няма да бъде там, когато имате нужда от тях, но приятелите ще бъдат. И всяка важна връзка започва с ангажираност.
На всеки етап от живота си, ти се нуждаеш от тези видове взаимоотношения. Имаш нужда от група хора по различни причини и по различни начини. Вие трябва да се свържете с такива. Нужни са ви хора в живота ви. Не казвайте: „Аз не се нуждаят от тях сега.“ Все пак ще започнеш да се нуждаеш от тях някой ден. Трябва и вие да дадете, за да получите.
Какво мислите за този цитат от Лари Краб: „Когато двама души наистина се свързват, нещо прелива от един и в другия, което има силата да лекува душата от най-дълбоките рани и да възстановява здравето на другия. Този, който получава, изпитва радостта, че е изцелен. А този, който дава, не знае дори по-голяма радост от това да бъде другият излекуван“.

Лятото на 1997 г. Средата на деня. Хамбург. Улица Юнгферштиг. Тя е от типа на  Wall Street. В центъра на града, край езерото Алстер, където няма сгради, но има банки.
Паркирането на автомобили е забранено и от двете страни на улицата. Незвисимо от това, всичко е блокирано от незаконно паркирани автомобили.
Към една от банките приближава 600 RD Mercedes. От него изкачат двама германци, с лъскави муцуни и елегантни облекла. Явно тези хора не са последни във финансовия свят на Хамбург. Изглежда много бързат по рaбота в банката. Хлопват силно вратите и се втурват към входа на банката, но в този момен забелязват от другата страна на улицата, на около 30 метра, как полицай методично и без да бърза пише квитанция за глоба и го слага под едната чистачка на колата на поредната жертва.
Реакцията на банкерите е почти мълниеносна и съвършенно изпълнена по немски …..
Отскачайки към най-близката кола, където вече е минал полицая, единият от тях грабва закачената квитанция за глоба и я мушка под чистачкта на тяхната кола…. След това двамата спокойно тръгнаха по работите си.
Остава да съжалим само собственика на Volkswagen Beetle, от който била иззета квитанцията. Изглежда ще трябва да плати двойно….

Ние често си блъскаме главата, как да бъдем най-продуктивни в работата си.
Не е важно колко задачи сме изпълнили, а колко от тях са добри още от самото начало.
Никой не иска един ден да осъзнае, че дългите години прекарани в усилен труд, са пропилени за „неправилните“ цели.
За това е важно да се осъзнае, че достигането до заветната цел, зависи от навика да се почива навреме. Именно по време на почивка, вашият живот може да се насочи в правилната посока.
Представете си, че се намирате в гъста гора. Когато се намирате между дърветата не можете да сте уверени, че се движите в правилната посока. Но за да разберете къде трябва да отидете, трябва да изкачите високия хълм, издигащ се много над гъсталака. От върха вие можете да разгледате добре гората, да разберете къде се намирате и да определите накъде да тръгнете.
Почивката не е изгубено време. Напротив, тя може да ви помогне да не пилеете време за ненужни задачи.

Може би сега сте останали без пукната пара. Може би сте изгубили работа си или любим човек. Може би сте неразположени или болни….. И си казвате:
– Умът ми не може да го побере, какво да правя сега?
Първо, осъзнай нацяло, че това се е случило с теб. За се измени положението, смири се. Престани да виниш другите хора, престани да упрекваш и себе си, забрави за „ако…“. Напредъкът зависи от способността ти да се примириш с положението. Смирението не означава да кажеш: „Искам да остана в тази ситуация“, а да осъзнаете, че „Какво се е случило, вече е станало, но сега започва истинската работа“.
Вместо да си кажеш: „Моя мъж е груб и непрактичен човек и аз нищо не мога да направя“, кажи нещо от рода: „Такъв е. Но аз трябва да направя нужното, а всичко останало е в ръцете на Бога“.
Или вместо да се окайвате: „Загубих всичките си спестявания, на какво ще посегна в тези трудни времена“? По-добре се окуражете: „Каквото се е случило, случило се е. Щом веднъж съм бил способен да спечеля повече пари, пак отново ще мога да го направя“.
Представете си, че сте напълнели, но много ви се иска отново да сте слабичка и стройна, както преди. Не си казвайте:
– Е, не съм толкова дебела. Мама е виновна, такъв ни е гена. Сестра ми е много по-дебела и какво? По-добре да си остана такава.
Но им и друг вариант:
– Аз съм дебела и се харесва такава, независимо колко килограма тежа, ако поискам мога да си наложа и да сваля малко от теглото си.
Вие сте се приели такъв, какъвто сте, а сега можете да се движите напред.
Да се смириш, не означава да се предадеш и да капитулираш. Да се смириш означава да осъзнаеш, че дадената ситуация е само един етап от дългото ти пътуване. Ние не знаем защо се случва това или онова в живот ни, но трябва да го приемем като знак и насока за промяна.

С разбито сърце китайска жена твърди, че нейния син не иска да я види и не ѝ позволява да види внука си, защото се притеснява заради външния ѝ вид.
63 годишната Дин Лян била видяна да плаче на улицата в град Хангжу в източната част на Китай. След пед часа пътуване, предприето от нея, за да види внука си ѝ било отказано.
Жената носела подарък за внука си, като смятала, че синът ѝ ще промени мнението си и ще се срещнат, но нейната мечта не се сбъднала. Синът изобщо не отговорил на телефонното ѝ повикване, а къде живее той, тя не знае. За да се върне по обратния път на Дин ѝ е била необходима юридическа помощ.
Един 53 годишен жител на града бил толкова потресен от изторията ѝ, че повикал журналисти, които взели интервю от нея.
Дин разказала пред микрофона, че е дошла от село, което се намира близо до Юйяо. Тя много се гордеела със сина си. Той бил единственото ѝ дете. Завършил с отличие училище и бил приет в университета.
След като приключил с обучението си дошъл в Ханчжоу, установил се на хубава работа в престижен автосалон и се оженил.
Синът се чувствал неловко, когато майка му дошла на сватбата му, защото според неговите думи „била облечена като селянка“.
След това, той скъсал всички контакти с нея.
– Разбирам, че той си има свой живот – споделила Дин. – Общуваме само по телефон, когато аз му звъня.
Преди няколко дена той ѝ позвънил и ѝ казал, че е станал баща. Естествено Дин решил, че трябва да види внука си и да му занесе подарък.
– Не идвай, – казал синът ѝ, – аз се срамувам от теб, защото видът ти е селендурски.
Интересно, какви причини могат да спрат една майка да види детето на сина си? Дори и да са толкова „големи“, това човешко ли е ?