Настъпила вечерта. Един човек взел една малка запалена свещичка и започнал да се изкачва с нея по една дълга и вита стълба.
– Къде отиваме? – попитала свещичката.
– Ще се изкачим на кулата, за да осветим пътя на корабите.
– Но нито един кораб не би могъл да види моя пламък, –  възразила свещичката.
– Дори светлината ти да е слаба, казал човекът, ти продължавай да светиш колкото можеш, а останалото остави на мен.
Стигнали върха на кулата. Човекът приближил към една голяма лампа и я запалил с помощта на малката свещичка. Скоро големите огледала зад лампата отразили лъчите и светлината се разпръснала на километри наоколо, навътре в морето, осветявайки пътя на корабите.
Така както една малка свещичка може да запали огромен огън и да посочи пътя на хората, така пламъкът в твоето сърце и добрите ти дела могат да променят живота на мнозина, дори и да не го осъзнаваш.
Просто бъди светлина за хората около теб, като фар който направлява корабите към безопасното пристанище.

Бенто е японска вариант на пакетиран обяд, който често се взима за работа, училище или просто на път.
Като правило, този вид храна е разделен на две части: половината от пакета е с ориз, втората част съдържа риба, месо, яйца и зеленчуци. Бенто е истинско произведение на изкуството. Често компоненти на Бенто са в такива пропорции: 4:3:2:1 части. Четири части ориз, 3 части парчета месо или риба, зеленчуци 2 части, а останалата част е от мариновани зеленчуци или десерт.
Понякога готвачите създават в Бенто човешки фигури, добре познати герои от филми, животни и различни форми на цветя, растения, дървета или листа.
Опаковки за бенто може да бъде понякога примитивна пластмасова кутия от супермаркета, а от време на време тя е произведение на изкуството, издълбана от дърво и покрита с лъскав лак.
Има няколко различни вида бенто:
Бейл Бенто, когато се използва китайска храна.
Камамези Бенто се продава на гарите в Нагано. Опаковката е гърне от глина и се претоплят. Глинения съд често оставя за спомен.
Макуно-ути Бенто е класически тип, състоящ се от ориз, кисели сливи, парче пържена риба, както и твърдо сварени яйца.
Норибан, най-често срещаното Бенто с ориз и нори.
Саке Бенто съдържа ориз и риба, често и парче сьомга.
Сидаси Бенто се продава в ресторантите по поръчка. Това Бенто често се консумират по случай на някое събитие, като погребение, партита и сватбени тържества. Обикновено включва традиционни японски ястия като темпура, ориз и мариновани зеленчуци.
Дзюкубен Бенто се дава на децата в училище.
Сусидзума е суши в опаковка на Бенто.
Хаябен може да се изяде бързо преди обяд или след него, това е един вид следобедна закуска.
Ханимару Бенто символизира японския флаг. Състои се от ориз и мариновани сливи.
Кярабен Бенто е направено във форма на човек или животни.
Независимо от това, че Бенто може да се купи в магазин на кой да е ъгъл в Япония, изкуството да се приготвя в домашни условия е едно от най-важните умения на всяка домакиня.
За да зарадвате ваши близки, може да изпробвате сами да създадете свой тип Бенто. Успех!

Често мърморим, когато на пътя ни изникне изкуствена създадена издатина, която шеговито наричаме ‘легнал полицай“.
Но китайския метод  за спазване на скоростта, съблюдаване на знаците и забраната за движение на камиони на дадени участъци надминава всяко от очакванията.
Погледнете снимката. Едва ли ще се зарадвате на новоизобретените извивки, но това давало резултати. При тези нововъведения има забрана за движение край пътя.
И както всяко нещо и този новоизмислен метод има своите недостатъци. Една от тях е, че ако автомобил се повреди, той напълно ще задръсти пътя.

Чаках сякаш цял ден. По едно време се зададе и дългоочаквания превоз. Трябваше да се кача в автобуса, но се бе натрупала голяма навалица.
Хората се блъскаха с ръце и лакти, с нозе и колене, наместват се, изтикват се един другиго, ругаят се. Така всеки си пробива път и влиза.
За мене е очевидно, че ако искам да се кача, трябва да постъпя като тях.
Но аз тутакси, без никакво колебание, реших:
— Тръгвам пеша.
И все пеша вървя, вече цял живот.

Веднъж един младеж решил да отиде в града по работа. За да стигне до там му били необходими три дни и за това той се запасил със всичко необходимо.
– Вземи ме със себе си, – помолил по-малкия брат
– Пътя е опасен, а ти си още малък, – казал младежа.
– Мъдрите казват: „Гол е този, зад чийто гръб не стои брат му“. Вземи го, – помолила майката.
– С какво може да ми помогне едно малко момче? – усмихнал се младежа.
Станал по-големия брат на разсъмване и се отправил на път. Той не забелязал, че след него е тръгнал малкия му брат. Така те вървели цял ден.
Вечерта големият брат се приготвил да пренощува. Запалил огън и в котлето си сварил чорба.
Коремът на малкия брат се свивал от глад. Тъкмо си мислел да излезе при огъня и да си признае всичко, когатото се появили двама разбойници. Вързали по-големия брат, взели му нещата и се приготвили да му изядат храната.
Малкият брат бил отчаян. Изведнъж си спомнил как брат му го е учил да подражава  на птиците и зверовете. Малкият брат задържал въздуха си и изревал като тигър. Така заревал, че кръвта в жилите на разбойниците застинала от страх. Те в миг скочили и избягали без да се оглеждат.
Малкият брат изкочил от храстите, а по-големият от страх завикал:
– Бягай, братле, спасявай се! По-добре тигрите мен да разкъсат.
Засмял се малкият брат, развързал по-големия и му разказал всичко.
След вечеря по-големият грижливо сложил брат си да спи, покрил го с плаща си и казал: „Гол е този, зад чийто гръб не стои брат му“.