Никой не го избра, никой не го взе. То дори раздразни котката, която го бе родила. Тогава стопаните решиха да го изхвърлят на улицата.
Но то оживя, не умря и се пребори за живота си. Не изпитваше страх. Хранеше се от контейнера. Криеше се от силните викове и хвърлените по него пръчки.
Хората, когато го гледаха се възмущаваха:
– Какво уродливо коте!
Даже злите котки и кучета го избягваха. То кротко търпеше, очаквайки някой да го помилва. Не познаваше омразата и отмъщението.
Приближаваше децата, търсейки ласка. Някаква възрастна жена болна от сърце му слагаше в една стара консервена кутия малко месце. А то радостно се отъркваше в краката й и благодарно мяукаше.
Един ден кооперацията се пробуди от страшен вик:
– Мерцедес блъсна изродчето.
То лежеше на една страна и жално мяукаше от болка. Всичко около него бе обляно в кръв. То хрипеше, задъхваше се…Опита се да пропълзи… Кой ще му помогне, кой ще го спаси?
Към телцето му нежно се докосна човешка ръка. Човекът бе инвалид..
Котенцето замърка усетило топлина, ласка и съпричасност към болката му. В очите му имаше толкова много болка и толкова много страдание…. Умирайки, то чакаше от хората състрадание…
Човекът взе в ръцете си треперещото телце и му прошепна:
– Потърпи, мой красавецо! Аз съм до теб…
Покри телцето с шала си и внимателно го понесе към дома си.
След време един възрастен понакуцващ човек водеше на разходка котарак.
– Но това не е ли малкото уродливо котенце? Какъв красавец е станал! – понесе се шепот от околните.
Котаракът ни на крачка не се отдалечава от инвалида, следва го като куче.
Каква преданост, каква обич, това е празник за очите! Това не е коте, а прелест! Заслужена награда!

Жителите на древен Табан в Индонезия използват почвата не само като суровина за производство на керамични изделия и тухли, но и за приготвяне на вкусна закуска.
Храна, която се приготвя от чернозем, очистена от чакъл, се нарича ампо. Това необичайно ястие може да изпробвате само на едно място в света – село Табан. Няма никакви медицински потвърждения за ползата или вредата от такава храна. Но местните жители са уверени, че почвата се явява прекрасно средство за премахване на главоболие. Тази храна я препоръчват на бременни жени, защото смятат, че ампо оказва благоприятно влияние върху кожата на плода.
В официални източници няма да намерите нито една рецепта, с указания, как да се приготвя земята за по-нататъшното ѝ потребление. Само местните жители си споделят технологията за приготвяне на това ястие.
Ампо се приготвя по следния начин. Бият с пръчки по твърдата маса, а след това остъргват ролки с нож от бамбук. Следващата стъпка е запичане на тези парчета бамбук за около половин час и опушването им в глинени гърнета. Следват някои прости манипулации и пръстеното блюдо е готово за употреба.
С приготвянето на ампо се занимава само едно семейство в индонизийското село. 53-годишната жителка на Табан Расим, която подготвя празник на черната пръст, казва, че вкусът на ястията зависи от качеството на използваната почва, Колкото е по-качествен чернозема, толкова е по-вкусно ампото.
Расим продава ампо на местния пазар и изкарва по 2 долара на ден. Разбира се, парите не са много, но все пак са допълнителен доход. Както отбелязва и самата Расим, тя не помни, как приготвянето на ампо се е превърнал в семеен бизнес. Това ястие е приготвяла още нейната прабаба, тя научила баба ѝ, а после самата традиция продължила самата Расим. Всички хора, които са изпробвали необичайното ястие, приготвено по индонезийски, са останали доволни. Според тях с кремообразната структура на земята е налице възхитителен вкус  и чудесен аромат.

Преди 120 години на мач между Северна и Южна Англия за първи път била поставена мрежа на футболната врата.
Според историците, играта «Цю-Чжу», напомняща съвременния футбол се е играла в Китай още през 3-4 век пр. Хр. Най-раните спомени за тази игра в Англия са от 1314г. Тогава отборите сменяли вратите си след всеки гол, а вратата не била защитена с мрежа.
В зората на футбола, вратите били направени от две пръчки вкопани в земята и въже опънато между тях. Горна греда се появила като задължителен елемент през 1866г., след спорен гол. Тогава топката преминала между прътовете на височина почти три метра.
Две десетилетия по-късно футболната врата придобила съвременния си вид. През 1890г. инженер Броди от Ливърпул изобретил и патентовал мрежа за вратата, която била използвана за първи път в този си вид на 23 март 1891г. Въпреки предимствата на това изобретение, мрежата започнала да се използва по-широко година по-късно.
Правилата във футбола многократно са се променяли и усъвършенствали, но неизменни са оставали зеления правоъгълник на полето, топката и играчите, стремящи се към победа. Може би за това толкова харесваме футбола.