В мексиканския град Гуанахуато се намира музей на мумиите. Изложбата се състои от хора мумифицирани по естествен път.
От 1865 г. до 1985 г. съществувал закон, според който роднините на починалите трябва да платят такса за подържане на гробищата.
Ако таксата не е платена няколко години, тялото било ексхумирано. Забелязали, че телата били мумифицирани. Причина за това са климата и местната почва.
Така се образувал една интересна колекция, която поставили в музей. Сега той разполага с 111 мумии.

Разработен е велокултиватор с педали за оран. Без мотор и бензин, посредством два педала, подобно на велотренажьор, велокултиватора ще оре земята на дълбочина от 10 до 20 сантиметра. Той не разпръсква почвата, а създава оптимална структура на горния почвен слой.
Култивацията се извършва със скоростта на бърза лопата.
В сравнение с мотокултиватора ергономическата схема на велокултиватора намалява интензивността на труда, премествайки натоварването на оператора от ръцете и гърба към мускулите на краката.
По този начин се използва тежестта като фактор и се създават физиологични условия за ползотворна работа.

Учени от Университета на Северна Каролина  изучавали на молекулярно ниво процеса на превръщане на цеулозата в биотопливо и други полезни вещества. Неочаквано откритие може да помогне в създаването на високотехнологична трансформация на евтина биомаса, като дървесни отпадъци в гориво..
Целулоза е най-често срещаното органично съединение на Земята. Това е основният структурен компонент на клетъчната стена на растенията, който може да бъде превърнат в много полезни продукти, включително и в течни горива за автомобили и самолети.
С помощта на суперкомпютър в Питсбъртския суперкомпютърен център по химия могли да разберат какво се случва на молекулярно ниво в процес на бързо нагрята дървесина при отсъствие на кислород. Този високотемпературен процес се нарича пиролиза и се явява основен способ за преработка на целулоза в биотопливо. Проучването може да доведе до по-рентабилно производството на гориво от биомаса.
Факт е, че голяма част от  на дървесината се съдържа в цеулозата, която представлява  верига от прости захари – глюкоза. Първо учените детайлно изучили структурата на механизма на разпада на глюкозата при нагряване. За тяхна изненада, се оказало, че водните молекули и дори самата глюкоза може да послужи като катализатор за разграждане на глюкозата. Изчисленията показват, че продуктите на пиролизата D-глюкоза, D-фруктоза, захароза и целулоза са различни, а елементарните реакции са идентични и се различават само в съотношението на компоненти. Познавайки този процес учените могат лесно да прогнозират, ефективността на извличане на енергия от различни видове дървесина, растящи на различни типове почва.

В отделни райони на Израел е имало кратковременни проливни дъждове. Тези дъждове са фиксирани във Горна Галилея и е района на Сде-Бокер в Нагев.
Анализатори казват, че такива дъждове се появят през юни, веднъж на всеки няколко години само в северната част на Израел. Валежите в южната част са абсолютна аномалия. На север в Юдейската пустиня, също и в Нагев няколко потока са предизвикали наводнения. Резултатът е бил добре дошъл за любителите на рафтинг.
Дъждовете продължават за около час, а върху земята се излива голямо количество вода.
На улиците не се виждат тревните площи и пътеките. Този обем от валежи за толкова кратко време е прекалено голям за да се поеме от почвата и за това всичко „тече“.

Жителите на древен Табан в Индонезия използват почвата не само като суровина за производство на керамични изделия и тухли, но и за приготвяне на вкусна закуска.
Храна, която се приготвя от чернозем, очистена от чакъл, се нарича ампо. Това необичайно ястие може да изпробвате само на едно място в света – село Табан. Няма никакви медицински потвърждения за ползата или вредата от такава храна. Но местните жители са уверени, че почвата се явява прекрасно средство за премахване на главоболие. Тази храна я препоръчват на бременни жени, защото смятат, че ампо оказва благоприятно влияние върху кожата на плода.
В официални източници няма да намерите нито една рецепта, с указания, как да се приготвя земята за по-нататъшното ѝ потребление. Само местните жители си споделят технологията за приготвяне на това ястие.
Ампо се приготвя по следния начин. Бият с пръчки по твърдата маса, а след това остъргват ролки с нож от бамбук. Следващата стъпка е запичане на тези парчета бамбук за около половин час и опушването им в глинени гърнета. Следват някои прости манипулации и пръстеното блюдо е готово за употреба.
С приготвянето на ампо се занимава само едно семейство в индонизийското село. 53-годишната жителка на Табан Расим, която подготвя празник на черната пръст, казва, че вкусът на ястията зависи от качеството на използваната почва, Колкото е по-качествен чернозема, толкова е по-вкусно ампото.
Расим продава ампо на местния пазар и изкарва по 2 долара на ден. Разбира се, парите не са много, но все пак са допълнителен доход. Както отбелязва и самата Расим, тя не помни, как приготвянето на ампо се е превърнал в семеен бизнес. Това ястие е приготвяла още нейната прабаба, тя научила баба ѝ, а после самата традиция продължила самата Расим. Всички хора, които са изпробвали необичайното ястие, приготвено по индонезийски, са останали доволни. Според тях с кремообразната структура на земята е налице възхитителен вкус  и чудесен аромат.