Биолозите са открили, че гъбите създават около себе си въздушни течения, които помагат за разпространение на спорите им. Ето защо, гъбите са в състояние да се разселят дори и в тихо време.
Смята се, че разпространението на гъбични спори е само пасивен процес, в който гъбата разчита единствено на външната среда. Изследователите показват, че това не е така. Учените са ги снимали с високоскоростна камера, а кадрите са анализирани чрез използване на математически алгоритми.
Оказа се, че гъбите създават около себе си въздушни потоци, изпарявайки влагата от повърхността си. Водната пара охлажда околното пространство, предизвиква падане на налягането и възниква лек вятър. Експериментите са показали, че при спокойно време, благодарение на този механизъм, спорите могат да бъдат подхванати от „гъбения вятър“ и издигнати на височина 1 сантиметра.
Изследователите смятат, че вятърът могат да създават всички гъби, които имат плодни тела, включително и тези видове, които паразитират върху растения и животни.

Тази необичайна амфибия не е експонат от музея за восъчни фигури, а истинска Bombina variegata.
Този представител без опашка има една особеност. Цялото ѝ тяло, включително и очите има светлобежава окраска. Това е така, защото е албинос.
Своето име този вид е получил благодарение на ярките жълти петна, които украсяват черното или тъмносиво коремче.
Лишени от цветни пигменти албиносите жаби изглежда напълно различно, но не са по-малко привлекателни от другите.
Този вид земноводни обитава Централна и Източна Европа. Най-комфортно се чувстват на планински или хълмист терен, в близост до бреговете на потоци, малки езера и рекички.
Те са толкова малки, само 35-55 мм, че е лесно да намерят подслон под скали, мъртви листа и паднали дървета в котловините.

Всеки ден върху нас се изливат потоци информация, а да се справим с нея ни става все по-трудно и по-трудно. С появата на Интернет ситуацията още повече се е влошила.
Световната мрежа съвсем не е богата библиотека, както смятаме, а огромно бунище от информациенен боклук, в който е все по-трудно да се намери нужното.
Информацията е като наркотик. Ние консумираме всичко, до което можем да достигнем, а след това не можем да намерим това, което ни е нужно в момента. Според някои оценки средния офисен работник, губи за намиране на нужните документи, файлове, електрони писма до 40% от времето си.
Каква ефективност само!

Още тогава, като малко дете, честичко заставах на морския бряг и с часове гледах играта на морето.
Случваше се понякога там да се надигне вълна̀, гигантска и заплашителна. Набъбнала от сила, със стихиен устрем се насочваше към сушата, сякаш готова с един удар да разцепи брега.
Тя тичаше нетърпеливо, уголемяваше се и изправяше острия си гребен. За нея няма земна преграда, която да възпре бурния й напор.
На пътя й застава скала, не много висока, нито твърде здрава.
Удар! За миг всичко се покрива в пяна и водни пръски. А после…. сякаш нищо не е било. Възправя се сред въртопите и се отърсва от потоците вода.
Накрая вълната, омаломощена, замаяна и усмирена, гузно се дръпва назад.

Нощта в събота срещу неделя се е оказала във властта на геомагнитна буря. Мощните потоци на слънчевата плазма са ударили по магнитното поле на Земята.
В събота за няколко часа „измирановския“ индекс на геомагнитни смущения достига стойност 6, което е с единица по-голямо от минималната степен на магнитната буря. Това съответства на умерена магнитна буря. Към 4 часа сутринта в неделя индекса е попаднал в „зелената“ зона, а след това се е увеличил и е достигнал „жълтата“ зона със стойност 4 единици. В 12 часа на обяд в неделя геомагнитното поле се е  характеризирало като слабовъзбудимо.
Слънцето се събужда.
Магнитната буря е станала в резултат от две коронални избухвания, станали в активната зона 1504, която се е появила на видимата страна на Слънцето на 9 юни. В тази област на 13 и 14 юни е имало две избухвания, които били съпроводени с изхвърляне на слънчева плазма.. Второто от тях е достигнало скорост 1360 километра в секунда. В нощта на събота срещу неделя във високите ширини на границата между САЩ и Канада са наблюдавали полярното сияние.
Слънцето се приближава към максимума на своята активност. Слънчев цикъл е около 10 години, сега той се очаква да достигне своя пик през 2013 г. Мощното изригване на слънцето преди 150 години, довело до колапса на тогава съществуващите електрически системи и по-специално телеграфа.
Има и по-пресни примери. Причината за провала на телекомуникационен спътник „Галакси-15 през април 2010 г. е изхвърляне на коронарна маса от Слънцето.