Училищния праг прекрачи дребно момченце. Скоро бе навършило шест години. Нека да го наречем Иван. Той бе забележително момче, прекалено любознателен. Много неща беше научил, но постоянно заливаше околните с поток от въпроси, който започваха с какво, къде, защо, по каква причина, как……
Един път в края на деня, учителката му каза:
– Иван Захариев, довиждане, до утре.
За нейна изненада, момчето се разплака и през хлипанията си едва каза:
– Аз съм Ваня Захариев.
Майка му и учителката започнаха да му обясняват, защо той е Иван Захариев. Момчето се успокои, а после каза:
– Ще попитам татко.
На другия ден, когато дойде, първата му работа беше да с представи:
– Аз съм Иван Захариев Милтенов! Така каза татко!

Европейската комисия е одобрила финансирането на най-големия и най-амбициозния проект за симулиране на човешкия мозък.
Неврологията изучава устройството, функцияте, развитието, генетиката, биохимията, физиологията и патологията на главния мозък.
Изследванията в тази област се извършват в много страни, изследователски институти и частни фирми. Те генерират огромен потока от данни. Но през последните години стана ясно, че това ще отнеме още едно десетилетие преди ние старателно да изследваме и документираме всеки ген, протеин, клетки и синапс, участващи в сложната машина наречена човешкия мозък, дори не можем да я проследим при различни обстоятелства, възрасти или да наблюдаваме как влияят всички възможни заболявания.
Това е огромна работа. В действителност, ние сме само в началото. За да се опрости работата на учените е нужно да се създаде общ стандартен  модел на човешкия мозък, на базата, на който ще се правят изследванията. Нужно е да се обедини тази база от огромна информация събрана до сега и да се продължи по-нататък.
Human Brain Project е съвместен проект, който ще събере десетки университети от различни държави членки на ЕС, както и САЩ, Израел и други страни. Целта на проекта е да се създаде единна, отворена платформа за експерименти със симулационни функции на човешкия мозък. Могат да бъдат разработени и нови компютърни модели, симулации и тестирания за нови методи на лечение при различни болести.
Предполага се, че симулацията на мозъка, дава възможност да се ускорява експерименталната процедура. Ако се добави в база цялата информация, която е събрана от експериментите до сега, то за бъдещия модел те могат да се използват за симулации в други експерименти.

Започна да вали. Струите удряха по прозореца, сякаш някакво животно се опитвайки да влезе. Тропа с лапи по стъклото, драска и удря, като от време на време затихва преди поредния опит.
Под святканията на мълниите и трясъка на гръмотевиците, всичко се изпълваше с удряне и неудържима бясна атака на природата срещу човека.
В бурята имаше някаква детска ярост, шумна, настойчива и дразнеща, но без разрушителното могъщество на тези сили.
Бурята се разрази с нова сила. Гръмотевиците се разнасяха мощно, проблясъците на мълниите осветяваха наоколо и се разсейваха като брилянти в пръските на водата.
Дъждът, подгонен от вятъра, падаше ту като поток, ту, подхващан от вятъра, биеше с коси струи.

Човек може да живее ако кръвта му се движи не на тласъци, а като непрекъснат поток.
Това бе доказано от  лекари чрез американеца Крейг Люис, който умирал от сърдечен недъг. Неговият живот не можел да бъде спасен дори и с кардиостимулатор.
В резултат на това извадили сърцето на пациента, но го включили към устройство от друг тип, което помагало на кръвта му да циркулира по цялото тяло непрестанно.
Люис живял пет седмици без пулс. Неговата ЕКГ през това време била права линия.
Причина за смъртта му била чернодробна недостатъчност..

Веднъж безпътните управници на Рим издало декрет, с който се забранявало на евреите да следват Тора. Дошъл един равин и видял Акива да събира голямо множество да изучават Тора и го попитал:
– Акива не се ли страхуваш от управниците на Рим?
Акива му отговорил:
– На какво прилича тази история? На лисицата, която вървяла край брега на потока и видяла няколко риби, да плуват от едно място на друго. Тя им казала: „От какво бягате?“ Те отговорили: „От мрежите, които хората хвърлят срещу нас.“ Тя им казала: “ Заповядайте на сушата. Тук ние си живеем добре“. Те отвърнали: „Та това е глупост. Щом се страхуваме от мястото, което е жизнено важно за нас, колко повече ще се боим от мястото, чието естество е смъртоносно за нас!“