Бахар-всеки е запознат с тази чудесна подправка. Тя се използва при консервиране и мариноване на риба, гъби, плодове и зеленчуци.

Бахар се слага в супи с агнешко, свинско и птиче месо, също и с гъби, плодове и зеленчуци. Тази подправка подобрява аромата на говеждото, телешкото, агнешкото и пилешко месо.

Бахара е от семейството на миртовите дървета. Това е вечно зелено дърво високо 20 метра  с гладък ствол. На дървото се появяват розови пъпки в края и началото на дъждовния сезон. Те постепенно придобиват лилав цвят. Събраните цветове се изсушават. Това са плодовете на бахара.

В малки дози бахара може да предаде пикантен вкус на напитки, като кафе, какао, греяно вино, пунш. При приготвяне на захарни изделия също се добява по-малко от нея.

Никога не слагайте бахар на ястия, за които е необходима по-дълга топлина обработка. например като пилаф, защото яденето ще придобие горчив вкус, а съответния аромат ще изчезне.

Антибактриалните свойства на бахара го правят добра подправка за направа на домашни месни продукти, като колбаси, сланина и други.

Тази подправка има и лечебни свойства. Полезна е при атеросклероза, нарушенения на паметта, която се наблюдава при увеличаване на възрастта, прединсултни и слединсултни състояния.

В древната китайска медицина бахарът се използва за премахване на стомашно-чревни болки, стимулира апетита. Използва се при отстраняване на лош дъх. Лекува херния и бронхити.

В индийската медицина пъпките на бахара се използват за подобряване на потентността и за повдигане на настроението. Лекува простуда, кашлица, зъбобол, хълцане, повръщане, хипотония и импотентност.

Използвайте подправката правилно и се хранете вкусно и здравословно.

Ярко оранжевите латинки се наричат капуцински, заради островърхата форма на цвета, която напомня на качулка на монах – капуцин.
В родината й, тропическа Америка, могат да се срещнат над 80 вида. Латинката расте във влажните тропически гори, в засушливите степи и в планините. На цвят могат да бъдат жълти и оранжеви, но се срещат сини и лилави.
Всички тропически латинки имат приятен мирис, затова в Южна Америка се смята за особено необходимо растение при хранене. Използват се листата, цветовете, плодовете, семената, а при многогодишните растения корените и грудките.
В планините на Перу, Чили и Боливия се отглеждат грудките на латинка. Те са сходни на големи круши. Съдържат много нишесте.
В Англия листата на латинката се слагат в салати и украсяват сандвичи, а от цветовете правят оцет.
В Западна Европа пъпките и младите филизи се мариноват и се поднасят на масата като силна подправка, която заменя каперси и не й отстъпва по вкус.