Полски писател Михаил Хоромански веднъж казал: „Вие можете да лъжете не само с думи, но и букети“. Следвайки това изявление, за творчеството на американската художничка Карол Каваларис, перифразирайки Висотски, можем спокойно да кажем: „Нито една пъпка не лъже“.
Карол Каваларис е авторка на прекрасни картини с „цветя“. На пръв поглед изглежда, че те са нарисувани с маслени бои, но в действителност това е цифрова живопис.
Художничката владее традиционната техника на рисуване, но предпочита по-модерни технологии, защото те дават възможност за реализиране на най-дръзките идеи и стимулират въображението.
Деството си Карол е прекарала в Южна Калифорния, а сега живее е Колорадо. Тук тя може да се насладите на невероятните пейзажи на Скалистите планини, разходките в гората, с една дума, да бъде сама с природата. Красотата на света вдъхновява художничката да създава картини. Често, в допълнение към цветовете, тя изобразява животни и птици. Карол Каваларис в работата си използва такива графични редактори като Photoshop и ArtRage. Тя се шегува, че  като всички рисува с „четка“, само че за платно ѝ служи екрана на монитора.
Някои изображения са създадени изцяло на компютър, има и такива, в които комбинират реалност и полета на фантазията.
Понякога авторката приема като основа обикновена снимка и я „доработва“ с Photoshop. Модел с подобна техника Карол нарича „живо изкуство“.
Резултатът е наистина впечатляващ, насладете се!

В края на 70-те години на миналия век във фантастичен роман на почти неизвестния татарски писател, има епизод, в който героят разговаря по мобилния си телефон.
Интересното е, че описаното в романа устройство имало възможности, които са характрни днес за смартфони, айфони и всякакви такива, без които в съвремения живот не можем.
Своето устройство за връзка героят носел на китката си като гривна или часовник. Вероятно той го е използвал и за часовник. Часофоните макар и интересно решение по въпроса за устройствата при мрежова връзка, в днешно време отстъпват по популярност на смартфоните и телефоните.
Устройството в романа възпроизвеждало музика като сигнал. Авторът пише, че сигналът за връзка била приятна мелодия. Невероятното в това фантастично устройство било, че можело да се избере сигнал по вкуса на всеки.
Свързването с друг човек описана в романа, била видеовръзка. Героят не само чувал, но и виждал събеседника си на екрана на устройството и то в реално време.
До скоро даже в световната класическа фантастика, трудно може да се намерят устройства, които са се появили като мобилни телефони или подобни джаджи в съвремието.

Финландски писател Й.Л. Рунеберг разказва за селянин, който имал слаба реколта. Съпругата му била недоволна, постоянно роптаела. Той я увещавал:
– Трябва да бъдеш търпелива, да се молиш и да продължиш да се трудиш.
И той продължил да работи усърдно в очакване на новата реколта.
На следващата година, отново нямало добра реколта. Жена му била огорчена, но селянинът продължил да работи, молил се още по-усърдно и се надявал Бог да промени нещата.
На третата година реколтата била много добра. Жената се радвала и уговаряла мъжа си да си почине и да се възползва от запасите.
– Не, – казал селянинът, – аз ще продължа да се трудя, защото съседът имаше лоша реколта и трябва да му помогна.
Светът би бил съвсем друг, ако добродетелта беше най-голямото ни желание. Човек трябва не само да вярвате и да мисли за Бога, но да бъде и добродетелен.
Добродетелността не е нищо друго освен проява на любов в различни форми.

Айзък Азимов предсказал, че ще се учим чрез Интернет.
В едно от интервютата си, което дал писателят фантаст Айзък Азимов през 1988 г. практически предсказал появата на Интернета. По-точно, той е описал система, чрез която студентите получават достъп до универсален източник на информация.
Азимов предполагал, че чрез компютрите човек ще може да попада в която си иска библиотека на света и че той компютърът ще стане учител и ще осигурява достъп до цялата натрупана информация на човешкото знание.
Азимов бил много загрижен за подобряване на образователната система и виждал идеално решение на проблема в онлайн обучението.
Това, което днес наричат обучение е само трeнировка. Децата трябва да учат едно и също нещо по един и същи начин, с едно и също темпо и едновременно,  но те са различни. Едни възприемат информацията бързо, други бавно, за трети се налага допълнително обяснение. Тогава кое е най-доброто решение?

За шотландците в един тълковен речник била изказана насмешка.
Английският литератор Самюел Джонсън много често пренебрежително се изказвал за шотландците.
В шест томното издание на тълковния си речник, той е описал овеса като „зърно, което в Англия се дава на конете, а в Шотландия го ядат хора“.
Шотландския писател Джеймс Босуел, пускайки по-късно биография на Джонсън, отбелязал следния коментар относно горната забележка: „Ето защо в Англия се отглеждат прекрасни коне, а ние сме най-красивите хора.“