На Земята има десетки милиони бездомни хора, които са принудени да потърси временно убежище в доста неприятни места. Някои от тях дори прекарват нощта в кофите за боклук. Германския дизайнер Филип Стингл е създал специална „цивилизована“ версия от контейнери, които ще направят живота на бездомния много по-удобен.
През последните години активно се разработва нов тип архитектура, която се състои в изграждането на сгради от контейнери. Такива съоръжения са по-евтини от традиционите домове, но поръчването им не може да мине без заплащане.
Филип Стингл е предложил използването на най-евтиния материал,  контейнери за отпадъци.
Всъщност, в Германия всяка година става все повече и повече бездомни хора, принудени да прекарат нощта при много нечовешки условия. Проектът  Living Containers е опит да се предаде на живота най-малкото подобие на уют.
Филип Стингл предлага да се дадат безплатно по два контейнера на бездомните, един за жилище и един за баня. В жилището ще има малък креват, закачалка, лавица за лични вещи и дори прозорец. Банята ще разполага с огледало, поставка за бръснач, четка и гъба. Към банята се предлага маркуч, който да се свързва с обществения водопровод и канализация.
Разбира се, проектът Living Containers  не е сериозен опит да се реши проблема на бездомните. Това е подигравка с недостатъчните средства, които правителството на Германия отделя по съответните програми.
Ако трябва да бъдем честни, трябва да се каже, че в сравнение с други страни, Германия харчи много повече пари в подкрепа на бездомните хора. Но, очевидно, проблемът не е напълно решен, на което акцентира и проектът на Филип Стингл.

През 2009 г. в Лондон открили бар „Alcoholic Architecture“, където напитките се употребяват, като се вдъхват парите им.
За 5 фута на час ви се дава защитно облекло и ви пускат в зала, където специално съоръжение изпарява джин с тоник.
Обстановката дава странно усещане, все едно си се потопил в коктейла.

Веднъж Франсоя Рабле нямал пари, за да се добере от Лион в Париж. Тогава той приготвил три пакета с надписи:
„Отрова за краля“, „Отрова за кралицата“, „Отрова за дофина“ и ги оставил в хотелска стая на видно място.
Научавайки за това собственикът на хотела веднага докладвал на властите.
Рабле бил хванат и под конвой бил доставен в Париж направо при краля Франсоа I, който трябвало да реши съдбата на писателя.
Оказало се, че в пакетите имало захар, която Рабле изпил с чаша вода, а след това разказал на краля, с когото били приятели, как той е решил проблема си.

След построяването на Зимния дворец, цялата област наоколо била осеяна с строителни отломки. Петър  III  решил да се отърве от боклука по оригинален начин.
Той издал указ, в който се казвало, че всеки може да вземе от строителната площадка всичко, което си хареса и то безплатно.
След няколко часа всичкия боклук бил разчистен.
Лошото е, че в България „разчистват“ строителните площадки, преди да е свършил строежа. Та за това много от започнатите сгради остават като недовършени монументи, поради липса на материали и изчерпване на парите.

Живял един старец в колиба в подножието на планината. Една нощ, когато той се молел, в колибата му проникнал крадец. Заплашвайки го със нож поискал всичките му пари. Старецът спокойно казал:
– Всичките ми пари се намират на рафта в една чаша. Вземи ги, но ми остави пет монети, защото трябва утре да заплатя данъците си.
Крадецът взел всички пари, а след това върнал в чашата пет монети. Взел със себе си красивата ваза стояща на масата.
– Бъди внимателен с вазата, – казал старецът, – тя лесно се чупи.
Непознатият огледал празната колиба и решил да си тръгне, когато старецът му казал:
– Ти забрави да кажеш „благодаря“.
– Благодаря, – казал крадецът и си тръгнал.
На следващия ден селото бръмчало от негодувание. Някои хора заявили, че са ги ограбили. Един човек забелязал, че в хижата на стареца липсва красивата ваза.
– И теб ли те ограбиха? – попитал той стареца.
– Не, – казал възрастния човек, – Аз дадох на непознатия вазата и малко пари. Той ми благодари и си тръгна. Добър човек е, само малко небрежно размахваше ножа си.