Американски биоинженерите са разработили технология за производство на нишесте в промишлени мащаби. Учените са използвали отпадъци от дървопрепаботвашо производство.

Според изследванията от 200 кг дървесна маса може да се получи 20 кг нишесте.

Този обем осигурява въглехидрати за 80 дни на един човек. Такова преобразуване ще струва до един милион долара.

При по-нататъшните експерименти ще се опрости процедурата и цената ще намалее до 40 долара.

Ако има 100 милиарда тона целулоза биоинженерите вярват, че е възможно да се произведе до 4,5 милиарда тона нишесте. Това два пъти превишава ежегодното световно производство на зърно и ще обезпечи една трета от населението на земята.

Забележителен е начина, по който отпадъците, които отделя нашето тяло: изпражнения, урина, слюнка.. говорят толкова много за нашето състояние. Сигурно някой шегаджия би съчинил две-три остроумия, като се обляга на това парадоксално обстоятелатво.

Но един лекар знае, че ако иска добре да изпълнява професията си, не трябва да се гнуси от неприятни аромати, които отделят изпражнениата или към изпробването с език вкуса на урината дали е сладка или горчива.

Знам, че за много лекари това е противно и непоносими, но и месарите се изцапват с кръв, чак до очите си при изпълнение на задълженията си.

Ами рибарите как разнасят неприятна миризма, която с нищо не може да се отстрани? Нима гробарите не миришат на разложени трупове?

Ако първите правят това, за да нахранят хората, то вторите за да отдадат последна почит и уважение към умрелите.

Колко внимателни биха били тогава лекарите, които лекуват и облекчават болките на себеподобните си.

Днес ще се фокусираме върху така наречената растителна климатици.
Няма да сгреша, ако кажа, че повечето от нас прекарва около 20 часа на ден  в закрито помещение. Въздухът в стаята съдържа частици от лепило, боя и строителни материали. Именно стайни растения помагат да се намали концентрацията на вредни вещества и за всеки вид химическото замърсяване има конкретно растение.
Ние прекарваме повече от двадесет часа на ден на закрито. Ако поставим такива растения близо до източника на замърсяване, то ако не може напълно да се отървем от тях, то поне значително ще бъдат неутрализирани.
Азалията абсорбира амоняка, който се намира в средствата за миене и в битовата химия.
Хризантемата абсорбира добре трихлоретилен – вещество, което се съдържа в разтворители и бои. В прясно боядисана стая е добре да се постави токова растение.
Фикусът е всеобщ любимец. Той отлично поглъща формалдехида, който практически се намира почти навсякъде, в изолационите уплътнители, лепила за тапицерии, почти всички съвременни опаковъчни материали, които не се отличават с екологичност.
Филодендронът напълно неутрализира пентахлорфенол, който се съдържа в отпадъците при работа с дървен материал. Но той има още едно важно предимство, с неговите големи и широки листа перфектно овлажнява въздуха в стаята.
Хлорофитумът може да се нарече шампион на абсорберите на вредни вещества. Той добре се справя с въглероден диоксид и формалдехида. Освежава въздуха и го освобождава от алергени.
Бръшляна отлично се преборва с бензола. Той се среша в бои, мастила и перилни препарати. Бръшляна може да поставите в коридора или в кухнята.
Нашите стайни растения не само внасят красота в нашия дом, но изпълват атмосферата в дома с кислород. Те са по-добри от съвременните уреди, като климатици, почистващи препарати и освежители за въздух. Отлично се преборват с химическото замърсяване.

Учени от Университета на Северна Каролина  изучавали на молекулярно ниво процеса на превръщане на цеулозата в биотопливо и други полезни вещества. Неочаквано откритие може да помогне в създаването на високотехнологична трансформация на евтина биомаса, като дървесни отпадъци в гориво..
Целулоза е най-често срещаното органично съединение на Земята. Това е основният структурен компонент на клетъчната стена на растенията, който може да бъде превърнат в много полезни продукти, включително и в течни горива за автомобили и самолети.
С помощта на суперкомпютър в Питсбъртския суперкомпютърен център по химия могли да разберат какво се случва на молекулярно ниво в процес на бързо нагрята дървесина при отсъствие на кислород. Този високотемпературен процес се нарича пиролиза и се явява основен способ за преработка на целулоза в биотопливо. Проучването може да доведе до по-рентабилно производството на гориво от биомаса.
Факт е, че голяма част от  на дървесината се съдържа в цеулозата, която представлява  верига от прости захари – глюкоза. Първо учените детайлно изучили структурата на механизма на разпада на глюкозата при нагряване. За тяхна изненада, се оказало, че водните молекули и дори самата глюкоза може да послужи като катализатор за разграждане на глюкозата. Изчисленията показват, че продуктите на пиролизата D-глюкоза, D-фруктоза, захароза и целулоза са различни, а елементарните реакции са идентични и се различават само в съотношението на компоненти. Познавайки този процес учените могат лесно да прогнозират, ефективността на извличане на енергия от различни видове дървесина, растящи на различни типове почва.

Устойчиви гени, които съдържат изкуствени плазмиди могат да намерят пътя към околната среда, ако не са унищожени.
Китайски експерти изследвали шест реки и открили бактериална ДНК, която носи синтетични гени устойчиви към действията на антибиотици, които се използват изключително за изследователски цели в областта на биологията и генното инженерство.
Безотговорното използване на антибиотици в болниците, ферми и самолечението на хора е довело до бързото разпространение на бактерии в околната среда, носещи гени, които им дават способността да устои на действието на антимикробните препарати. Попаднали в околната среда, такива микроби бързо предават своите гени на други бактерии, създаващи щамове, които предизвикват сериозни, а понякога и нелечими инфекции.
Гени устойчиви на антибиотици са изключително мощни инструменти на биолозите. При изследванията, свързани с молекулярното клониране, учените поставят такива гени в синтетични плазмиди, които са малки бактериални молекули ДНК.  В допълнение към ген от „устойчивостта“, синтетични плазмиди съдържат други гени, чиято работа е, както винаги, изучаване на генетиката. След присаждане на изкуствен плазмид, бактериалната култура се обработва с антибиотици, та учените да бъдат уверени, че са напълно устойчиви към антибиотици. Оживелите микроби носят необходимите за изследване гени.
За да не се допусне попадането на изследователски плазмиди в околната среда американските академични институти следват специално разработени процедури за обработка на биологичните отпадъци, останали след генетичните експерименти. Те са свързани с термична обработка и изгаряне.
Химиците в хранително-вкусовата промишленост също използват молекулярно клониране. Например, за създаване на зърнена култура и бактерии за производство на биотопливо и други екологични задачи.
Китайски учени решили да проверят образци на вода събрана от долното течение на шест местни реки, за присъствието на изследователски гени устойчиви към действията на антибиотиците. Получените резултати потвърдили най-лошите страхове. От забелязаните представители от вида Escherichia coli били зарегистрирани плазмиди, кото след това щателно са изследвани на генетично ниво. Установено е, че във всички шест проби има значителна концентрация на ампицилин-устойчиви бактерии, над 27% от всички бактерии във вода, съдържаща една или повече синтетични плазмиди.
Ако „невнимателните“ страни и техните правителства продължи да не се грижи за преработка на органични отпадъци, то скоро на Земата ще останат само синтетични супербактерии.