За двама художници от Пенсилвания, Ник Олсон и Лили Хорвиц, старите прозорци са станали „светлина в края на тунела“ в съвместният им жизнен път. Те ги намери на продажба за строителни отпадъци, което ги вдъхновило да създадат напълно прозрачна къща от използвани прозорци.
Формата, стилът и цветът могат да разкажат много за времето, мястото и къщите, където някога са били инсталирани. Старите прозорци се изкривяват с течение на времето, което още веднъж подчертава древния и мъдър опит натрупан от преминали през тях истории от живота. Не съм суеверна, но мисля, че в подобен дом са вписани историите и съдбите на хиляди хора.
Художниците са своеобразен народ, те живеят под свой подсъзнателен закон. Именно такива могат да постигнат уют в такава оригинална сграда.
От чисто практична гледна точка, къщата е добра и евтина. Всички строителни материали струват само 500 долара.
Къщата се намира на много живописно място. Максималната степен на остъкляване намалява разходите за изкуствена светлина до минимум. Прозорците с двойни и тройни стъкла имат много добра топло и звукоизолация. В къщата има много малки прозорчета, така че проникването на свеж въздух също не е проблем. Интериорът също изглежда много удобен, всичко в къщата е направено от дърво.
Защита от взлом няма, но не е нужна. Оскъдната обстановка, отдалечеността от населените пунктове и невзрачният външен вид е малко вероятно да привлече недобросъвестни посетители.
Вечерно време къщата се осветява от автономно захранване на слънчеви батерии.

70 % от света  се състои от вода. Пием я, къпем се в нея, отглеждаме храната си с нейна помощ или просто съществуваме благодарение на нея.
Но някои от водоемите са много опасни. Много от тях могат да причинят на човека вреда и дори да го убият.
Рио Тино е река в Испания, която има най-висока степен на киселинност. Тя е приблизително равна на киселинността  в храносмилателния тракт на човека. Това е достатъчно, за да убие коя да е риба, осмелила се да плува в тази река. Същата заплаха важи и за човека.
Кипящото езеро в Доминиканската република напълно оправдава своето име.
Езерото е открито от двама англичани през 1870 г. Изминали пет години преди да успеят да измерят температурата на езерото. Тя се колебаела между 82 и 91,5 градуса по Целзий. Това е достатъчно, за да предизвика изгаряния по кожата. И като си представим, че това е температурата само в краищата на езерото. В центъра тя е много по-висока.
Река Читарум намираща се на остров Ява, Индонезия, е най-замърсената река на планетата ни. Поради 500-те предприятия разположени на брега на реката и отсъствието на система за събиране на боклука, както и водопроводна система, тя е изпълнена до толкова с отпадъци, че самата вода не се вижда. Тази река може да е причина за загубата на живот на много хора и то по наша вина.
Тя е важна водна артерия в тази местност! Местните жители я използват за пиене, къпане и дори за готвене. Но, за съжаление, те нямат друг избор.

Преработката на боклука е един от ключовите аспекти на екологичния начин на живот. Въпреки това, този процес обикновено отнема много енергия и разходи, които могат да не са по силите на всеки ентусиаст.
Повторната употреба на ненужни неща от най-различен мащаб също намалява отрицателното въздействие върху околната среда, създавайки полезни или просто красиви предмети.
Можем да видим как по необичаен начин се използва боклук, като пожарникарски маркучи и ненужни отпадъци.
Работите на Кери Мюлер се отличават със своята красива форма, а са направени от стари книги и друг подобен вид боклук.
– Давам им още един шанс, – казва Кери.
Тя огъва, лепи, обрязва и преобразува старата хартия от книгите в произведения на изкуството, традиционни оригами на абстрактни теми. Богатото й въображение позволява да създаде смешни истории за животни в причудливи картини, изрязани от напечатаното слово, а също и мащабни хартиени съоръжения.
След дълга противопожарна служба маркучите се възраждат в неочаквани по форма и стил чанти, колани или играчки. Компанията  Oxgut Hose Co в Окленд прави от тях висококачествена мебел и разнообразни аксесоари, като пъстри черги, елегантни столове, портмонета и дори рамки за очила.
В края на краищата, кой би си помислил, че скучен стар маркуч може да бъде чудесен обект за ежедневно пазаруване? Вярвам, че за да се получи нещо, е необходимо нещо да  се даде, да се жертва.

Отидохме на разходка. Решихме да отседнем на една полянка близо до селото. Там има малко езерце. Когато бях малка, много обичах да идвам тук сред билките и дивите цветя, да поплувам в езерцето.
Пристигнахме на полянката, но не я познах. Тревата бе израснала във високи бурени повечето, от които бяха изсъхнали поради сушата. Но друго дразнеше очите ми. Наоколо бяха разхвърляни пластмасови торбички, консервени кутии, празни бутилки и отпадъци от храна. Бях разочарована!
Очистихме полянката и запалихме огън. Шишчетата бяха вкусни, но бях подтисната от картината наоколо. Всичко изглеждаше жалко и сиво….. Езерото бе потъмняло и изсъхнало, за това не рискувах да плувам в него.
През цялото време нещо ме глождеше: „Какво им струваше да съберат боклука и да го изхвърлят в контейнерите“. Наблизо един от тях се забелязваше от далеч със своите ръждиви петна по корпуса.
Осъзнах едно: Ние заслужаваме да получим това, което следва от начина ни на живот.
За това имаме напукан асфалт, мръсни улици без светлина, вонящи реки, престъпно правителство, малки заплати и пенсии, защото не пазим и не се грижим не само за себе си, но и за всичко около нас.
Ако ние не уважаваме себе си и това, което имаме, кой ще ни уважава в замяна?
Правителството не е виновно за мръсните улици и изпочупените детски площадки. Президента не краде крушки и жици. Не е нужно повече да изреждам. Хора, ние сме си създали този ад и живеем в него.
Ако не ви е безразлично всичко това, започнете от улицата, на която живеете, от мястото пред дома ви……. Направете го, за да живеем всички заедно по-добре.

Жителите на Оклахома с ужас наблюдавали сезона за размножение на щурците. Неприятен шум през цялото денонощие и зловоние на мъртви насекоми. Те са навсякъде и човек не може да мине.
Хората плътно са затворили прозорците и вратите, но щурците успяват да влязат в домовете им.
Такова нещо до сега не са виждали и най-старите заселници там. Властите призовават към търпение и по никакъв начин да не се убиват насекомите, защото щурците са склони към канибализъм. Колкото повече убиваш, толкова повече стават.
Щурците, за които е започнал размножителния период, създават много проблеми на жителите на града. Не стига, че издават неприятна миризма и пищящи звуци, но се занимават и с канибализъм. Насекомите се събират и ядат труповете на умрелите си събратя, заемащи улиците, тротоара и сградите. Много хора се страхуват да излязат от домовете си.
Много от тези щурци ще измрат, но това няма да стане по-рано от осем седмици.
Според експерти, причината за необичайно голям брой насекоми могат да бъде необичайните промени в сезоните. Такива случаи са наблюдавани след продължителна суша, последвана от валежи през юли и август.
Щурците се събират само в периода на чифтосването.  Въпреки, че не е лесно да се отърват от съществата, експерти предлагат, няколко трика, които могат да облекчат настоящата ситуация.
Щурците обикновено прекарват деня в тъмни и влажни зони. Ако се премахнат тухлите, камъните и другите отпадъци, намиращи се в дворовете, насекомите ще намалеят.
Предлагат се също така и аерозоли, които се препоръчват за пръскане на прозорците и вратите, за защита срещу нашествениците. Много граждани не спят вече няколко дни, а учените казват, че това може да отнеме до осем седмици.
След известно време насекомите ще измрат, но в града ще остане неприятния мирис на развалено месо.