Това е един малък остров до Венеция. Около него витаят ужасни истории.
В продължение на няколко десетилетия на XIV век, когато царяла чумата, тук откарвали всички заразени. Закопавали ги в общ гроб, но преди да ги заровят ги изгаряли.
През 1922 г. на острова била установена психиатрична болница. Нейните пациенти страдали от непоносимо главоболие и се оплаквали, че клиниката е изпълнена с духовете на мъртвите от времето, когато е върлувала чумата.
Но за главния лекар тази ситуация била изгодна. След оплакване пациентите се тъпчели с невролептици. С тях се правели жестоки експерименти.
До сега на острова все още са останали порутените постройки на клиниката. Тук се намира и камбанария, от която се хвърлил полуделият лекар, експериментиращ с пациентите.
Архив за етикет: остров
Промяна
На един отдалечен остров в Тихи океан сред местните туземци работил един мисионер. Много слушали неговите проповеди и някои ги взимали присърце. Един от тях все повече и повече вниквал в новото учение. Той поискал да поговори с мисионера и отишъл в дома му.
– Можеш ли да ми обясниш, – казал туземецът, – защо сега чувствата ми и мислите ми са различни от тези от преди? Ти сам знаеш, как с желание слушах твоите проповеди, но пак ме влечеше към греха, а сега всичко се измени. Не ме влече нищо към греховният ми живот и за мен няма по-голяма радост от това да чета Свещеното Писание. Когато моите бивши приятели се опитат да ме прелъстят и ме карат да забравя всичко ново, което съм научил, не успяват. Това, което ми бе скъпо преди, загуби своето очарование и сега аз обичам съвсем друго.
– Кажи ми как ти сам обясняваш настъпилата промяна в теб? – попитал мисионерът.
– Мисля, но ми е трудно да го кажа толкова високо, че Святия Дух произвежда тази промяна в мен, отвръща сърцето ми от греха и ме привлича към Бога.
Думите му били изпълнени с дълбока вяра, а цялото му същество било пропито от благоговение.
Така става сливането на божествения живот с човешката душа. Християнството е животът от Бога изпълващо сърцето на новородения човек.
Кого можем да наречем кротък
Един мисионер работел на остров Ямайка, намиращ се между Северна и Южна Америка. Той преподавал в едно училище, където учили чернокожи момчета и момичета. Веднъж той попитал учениците си:
– Кого можем да наречем кротък?
Едно от децата отговорило:
– Кротък е този, който дава спокойни отговори на груби въпроси.
Това дете е изказало много важна истина. С кротост може да се постигне много повече, отколкото с викове и клетви.
Кроткият човек не е горделив. Гордостта често е причина за раздори кавги, разногласия и недоразумения. Кроткият човек не се гневи. Гневът е съпроводен със злоба и омраза.
Който е кротък, той е търпелив. С търпение се запазва любовта и хармонията в семейството, взаимоотношенията със съседите и околните. Търпението е плодородна почва, на която израстват много добродетели.
Кроткият човек е смирен. Смирените хора са снизходителни към слабостите на другите. Правят добро и не се мислят за нещо повече от околните. Те търпеливо понасят лъжливите обвинения и търпеливо очакват да се разкрие истината.
Кротките хора са винаги покорни на Господа. Нека да бъдем такива!
Почти 100% възобновяема енергия
Най-западната европейска страна, Исландия, в зависимост от географското местоположение, климатичните и геоложките й характеристики е най-необичайната страна в Европа. Територията на страната представлява голям вулканичен остров, което облагодетелства жителите й да използват възобновяеми източници на енергия без никакви проблеми.
Днес, геотермалната енергия се използва широко от исландските експерти за генериране на електрическа енергия, която се допълва от ефективната работа на водноелектростанциите. Получената енергия е достатъчна, за населението и промишлеността на Исландия като цяло. Тази островна нация произвежда толкова големи количества енергия, че част от нея се изнася в съседни държави. В момента се произвеждат мощни електропроводи, общата дължина, на които е над хиляда километра, предназначени за транспортиране на електроенергия във Великобритания.
Въпреки големият излишък от енергия, голяма част от населението се придвижва на автомобили използващи двигатели с вътрешно горене, които са подходящи за тамошните пътища. Подобен избор е оправдан главно заради особености на местния пейзаж и климата, както и факта, че повечето от пътищата на държавата са не асфалтирани. В тази връзка в момента Исландия не може да бъде наречена най-чистата, в енергетичен смисъл, страна в света. Въпреки високата цена на вносни въглеводородни горива, исландците не са склонни да преминат на автомобили с електрическо задвижване. Според статистиката, триста и тридесет хиляди е населението на Исландия, а имат не повече от две дузини електрически автомобили.
Освен това, въпреки простия, екологичен и безопасен способ за получаване на възобновяема енергия чрез използване топлината на Земята, в Исландия има доста противници за получаване на енергия по този начин. Някои изследователи предполагат, че по-честата поява на астма сред населението може да бъде причинена от работата на геотермални електроцентрали, които, по тяхно мнение, замърсяват въздуха със серни съединения. Освен това, там има проблем с излишната вода от работните станции, която трябва да се очисти по подходящ начин.
Както може да се очаква, правителството не бърза да се откаже от такъв евтин източник на възобновяема енергия. В момента, съответните агенции са подготвили няколко големи проучвания, които ще оценят всички негативни фактори на геотермална енергия и ще набележат сериозни мерки, за да ги отстранят.
Неподкупният Хай Жуй
На остров Хайнан специално се съхранява гроба на чиновника Хай Жуй, който се смята за образец на неподкупност и борец с несправедливостта в Китай. С какво толкова е известен?
Той е постъпил на служба през 1543 г. и веднага се проявил като усърден и неподкупен чиновник. Направил добра кариера и през 1599 г. бил назначен за военен губернатор в провинцията Интян. Когато бил на тази длъжност той се опитал да върне на бедните земите, които били конфискувани от по-богатите. Така си създал врагове.
През 1565 г. написал писмо на императора, в което го упреквал, че не се вслушва в съветите, които му се дават и че е извършил прекалено много грешки.
Получавайки такова писмо владетелят на страната дал заповед да се хване дръзкия чиновник и да се убие. Хванали Хай Жуй и го довели пред императора, той заповядал да се разследва дейността на чиновника, но преди да приключат разследването, императорът умрял.
Новият император възстановил Хай Жуй на предишната му служба, но поради многото жалби за прекаленото му усърдие в работата, той трябвало да го уволни.
Три години преди да почине Хай Жуй отново бил извикан да служи на императора.
Смята се, че Културната революция в Китай е започнала през 1965 г. с нападката в пиесата „Понижението на Хай Жуй“. Пиесата била забранена, а авторът и умрял в затвора, въпреки, че Мао често повтарял, че Китай се нуждае от хиляди Хай Жуй.