В курса по латински език един ден попаднах на думата „развод“.

До тогава смятах, че коренът идва от глагола „разделям“.

На латински „divertere“, на английски „divert“, а на български „отклонявам“, сега погледнете  английското „divorce“ – развод.  Оказва се, че развод идва от глагола „отклонявам“.

Изглежда точно така. Във  всеки развод се отклоняваме…… Отделяме се от всичко, което сме мислили, че познаваме и което сме смятали, че искаме.

И тогава ти се чувстваме изхвърлени върху купчина неща, които ни навяват мисълта: „Дали трябва да се оженя за някой друг?“

Запомни, можеш да имаш само едно семейство. Не можеш да го замениш. Не можеш да лъжеш в него.

Трябва да държиш на семейството си, именно това го прави семейство.

Едни и същи неща в живота могат да бъдат добри или лоши в зависимост от това какво правим с тях, как действаме с нашата свободна воля. Словото може да благославя или да проклина. Парите могат да помагат, но могат и да разрушават. Наукта може да  лекува, но може и да убива.

Дори природата работи за нас или против нас. Ето, огънят може да топли, но може и да изгаря. Водата може да подържа живота, но може и да го удави в наводнение.

Никъде в историята на Сътворението, не намираме думата „лош“. Бог не е създал лоши неща.

Това означава ли, че Бог ги е оставил на нас?

Може би, понякога Бог свива юмрук и казва:

– О, не прави това, ще попаднеш в беда.

Тогава може би ще попиташ:

– Защо Бог не се намесва? Защо не премахне злото и не наблегне на доброто?

В самото начало Бог каза:

– Ще поставя този свят в ръцете ти. Ако ръководя всичко, тогава ти нищо не ръководиш.

Затова бяхме създадени с късче божественост в нас, но и с нещо наречно „свободна воля“. Бог ни наблюдава всеки ден и с любов ни моли да правим правилните неща.

Мъж погребвал съпругата си. На гроба стоял до свещеника, а по лицето му се стичали сълзи.

– Обичах я, – прошепнал той.

Свещеникът кимнал с глава.

– Искам да кажа….. наистина я обичах.

Мъжът рухнал.

– И веднъж почти й го казах.

Свещеникът го погледна тъжно и си помисли: „Нищо не ни тежи повече от нещата, които не сме казали“.

Един от учениците дошъл при своя наставник и го попитал:

– Има ли начини как да се открият най-дълбоките истини в природата, вселената, взаимоотношенията и разбирането на самият Творец?

– Има, – казал наставникът.

– И какви са те? – нетърпеливо попитал ученикът.

– Когато си гладен да се наядеш, когато си изморен да се наспиш.

– Нали и обикновените хора в живота постъпват така? Тогава в какво се отличават от нас? – смутено попитал ученикът.

– Обикновените хора, когато ядат мислят за съвсем други неща. Когато спят, мислите им са в хаос и те през цялото време се безпокоят за нещо, – отговорил наставникът.

Тя се усмихваше, когато хората й се подиграваха на това, което мислише  или правеше.

– Не позволявай да те разстройват, – ми казваше тя, когато се ядосвах. – Така върви историята. Трябва да мине много време, за да се промени нещо. Всеки, който се опитва да го направи, е жестоко осмиван от тези, които искат нещата да останат същите. Виж борците за отмяна на робството. Как ли не са ги наричали? „Натрапници, глупаци, смутители“. Погледни жените, които са се борили да гласуват. Наричали ги: „Агресивни мъжкарани! Вандали! Срам за женския пол!“ Подигравките само доказват, че сме на прав път.

Лошото е, когато хората от властта не те забелязват. Щом започнат да те хулят и да викат, че си заблуден глупак, вече си силен. Тогава те започват сериозно да се притесняват. И изведнъж си не само глупак, но и много опасен. Опитват се да накарат тези, които не са на твоя страна, да ти се подиграват.

Ако не могат да те оборят с аргументи, замерят те с каквото им попадне.

Когато забележиш, че опонентите започват лично да се заяждат с теб, бъди сигурен, че вървиш към победа.