Сервитьорката приближи до него и го погледна въпросително:
– Колко струва шоколадов сладолед с орехи? – попита момчето
– 60 стотинки, – каза жената.
Момчето бръкна в джоба си. Извади една шепа монети и внимателно ги преброи.
– А колко струва сладолед без нищо?
Сервитьорката явно с гримаса изрази недоволството си.
– Двадесет и пет стотинки, – кратко отсече тя.
Момчето отново преброи стотинките си.
– Искам само сладолад, – реши то.
Сервитьорката донесе сладоледът, хвърли го на масата и се отдалечи.
Детето дояде сладоледа, плати на касата и си тръгна.
Когато сервитьорката се върна да почисти масата, камък ѝ заседна в гърлото.
На масата до празната кофичка от сладолед лежаха подредени монети. Точно двадесет и пет, това беше нейният бакшиш.
Никога не прави извод за човек, преди да разбереш причините за неговата постъпка….

Наска има три годишен син, който се казва Николай. Доста умно момче за годините си.
Скоро в детската градина щяха да празнуват Нова година.
Няколко дена преди това Ники заедно с майка си се прибираше у дома. Минаха край магазина за детски играчки и детето задърпа майка си, към витрината.
– Мамо, моля те купи ми тази полицейска кола с червените фарове.
Майката започна да го увещава:
– Сега нямам толкова пари, да ти купя тази кола.
Но малчуганът започна да бърчи чело, мръщеше се и настояваше.
За да го успокои Наска каза:
– Ще се обадим на Дядо Мраз и той ще ти подари тази кола.
Ники погледна майка си, вдигна рамене и попита:
– А защо да му звъним? Дядо Мраз има ли достатъчно пари?

Тони беше от момчетата, които помагаха в църквата на свещеника, а когато нямаше служба, продаваше наркотици.

Той си имаше собствени правила, които спираха до следното ограничение: Да не продава наркотици в училище и двора на църквата.

Често си мислеше: „Зная,че Бог ме вижда, където и да се скрия. Ако продавам наротици в училище или в двора на църквата ще отида в ада“.

Така Тони тръгваше по улицата и си намираше клиенти. малките деца му даваха по два-три лева за една цигара с марихуана.

Съвестта изобщо не го изобличаваше, че върши нещо нередно.

Това беше преди пет години.

Сега Тони е на 17 години и за първи път е чист.

В миналото си е бил арестуван за притежание на наркотици и огнестрелно оръжие. В продължение на 9 месеца мина през индивидуално лечение, групова терапия и проверка за наркотици, но единствено Бог го освободи от зависимоста му към дрогата и лошия път, който бе хванал.

Той беше в църквата, но нямаше кой да му каже и упъти, за да не премине толкова зле юншеството му.

Много пъти виждаме младежи в църквата, но не знаем какво е тяхното състояние. Ако знаехме дали щяхме да им се притечем на помощ, за да се освободят от робството, в което са попаднали?

Един човек, рискувал живота си, за да спаси едно момче, което паднало във водовъртеж в морето.
Когато момчето дошло в съзнание казало:
– Благодаря ви, че ме спасихте и запазихте живота ми.
Мъжът погледнал момчето в очи и казал:
– Няма нищо. Главното е, твоят живот да се окаже достоен за спасението.

В живота си получаваме толкова много неща, но оценяваме ли ги? Не пилеем ли време, за да добием неща, които по-късно се оказва, че не са ни нужни?

Тази уникална композиция е създадена от художника Джонатан Борофски. Тя се намира в скулпторния център Нашер в Далас, Тексас.
Първоначално скулптората е била инсталирана в центъра Рокфелер, но след това е преместена на сегашното ѝ място.
Има две копия на път към небесата. Едната е в кампуса на университета Карнеги Мелън в Питсбърг, Пенсилвания, а другата е
в Сеул, Южна Корея.
Предисторията на скулптората също е забележителна.
Според думите на Борофски тя представлява „ознаменуване на човешкия потенциал, показващ кои сме и къде трябва да отидем“.
Когато художникът бил малко момче, баща му разказвал историята за гиганта в небесата, към който трябвало хората да тръгнат, за да са наясно какво трябва да правят на земята.
50-метрова скулптура е отражение на тези истории от детството му.