Един от посетителите на училището за глухи, написал на черната дъска въпроса към децата:

„Защо Бог ме е създал с дар словото и слуха, а вие сте глухи и неми?“

Този въпрос бил страшен удар за тези малки деца. Те стояли парализирани пред това страшно „Защо?“

Станало едно малко момиченце. С треперещи устни и очи пълни със сълзи, отишло до дъската, взело тебешира и написало:

„Да, Отче, защото така ти се видя угодно“.

Какъв отговор.

Той ни води нагоре, подчертавайки вечната Истина, на която можем да възлагаме своето упование.

Седемгодишно момиченце пита майка си:

– Мамо защо се молим преди службата?

– За да изгоним бесовете.

– От църквата?

– Да ….
– А от къде те ще дойдат преди следващата служба?

– Те са с хората, на вратовете им идват.

– Тогава не е ли по-добре да изгоним тези хора?

Децата не винаги разбират грижа на възрастни, но често ни подтикват към приятни мисли.

Един ден Наталия каза на баба си:

– Бабо, челото ти е осеяно с дълбоки и големи бръчки. От къде са се появили там?

– Във всяка една от тях е скрит един спомен: тъжен или весел, плашещ или вдъхновяващ,….- въздъхна старицата.

– Надявам се повечето да са били приятни? – усмихна се подкупващо Наталия.

– Например, една от тях се е появила, когато се запознах с дядо ти. Друга, когато се роди любимата ми внучка – и бабата нежно се усмихна на малкото момиченце до себе си.

Всяко събитие в живота ни не минава безследно, то остава своите щрихи върху лицето ни. Много е трудно да се разбере, какви спомени пазят тези мили бръчки …..

Седемгодишно момиченце играело в двора с кучето си, немската овчарка Хаус. Към тях пропълзяла гърмяща змия.

Кучето реагира мигновено и нападнало змията, закривайки момиченцето.

Ветеринарът после забелязал, че кучето е ухапано три пъти от змията. По инстинкт всеки би избягал още при първото ухапване, но кучето останало.

Верният пазач получил антидот навреме, но отровата повредила бъбреците му. Кучето можело да стои до момиченцето отново едва след няколко дни.

Не всеки човек би постъпил като това куче.

Нашата и домакинската работа със сигурност са необходими и важни, но помислете, ще се чувстват ли децата ни добре, ако мама е заета със своите много важни работи?

Ето ви един пример за това. Три годишно момиченце попитало майка си:

– Мамо, защо изобщо си ме родила, щом нямаш време за мен?!

Спрете и се замислете: „Наистина, защо съм родила тези деца?“

Децата са много чувствителни спрямо състоянието ни.

Ако майката е на ръба, ако в нея се е натрупало прекалено много умора и недоволство, ако майката се срива и от най-малкото провинение, детето се чувства виновно за всички наши беди.

Нашето състояние им сигнализира: „С мен нещо не е наред …..За всичко аз съм виновен…. Навярно мама не ме обича повече“.

Ето защо, за да бъде детето ни щастливо и да не се съмнява в любовта ни е нужно ние сами да се чувстваме добре. Ежедневно да се грижим за вътрешното си състояние и децата ни да знаят, че мама е щастлива, защото тя има точно тях, нейните деца ….