– Този държавник е силен, защото е сключил съюз с дявола – казала една много набожна жена на улицата.
Това заинтригувало един младеж. След известно време, той се оказал в друг град и чул от непознат мъж:
– Всички земи принадлежат на един човек. На него дяволът му помага.
Една лятна вечер младежът видял красиво момиче. И веднага до него стигнало приглушено, лицемерно сумтене:
– Това момиче служи на дявола.
От този ден младежът взел решение да намери дявола. Когато го открил, попитал:
– Казват, че можеш даправиш хората силни, богати и красиви?
– Не съвсем, – отговорил дяволът. – Ти си слушал мнението на тези, които ми правят реклама.

Младеж попитал един свещеник:
– Грях ли е да се използва хакната версия на платена програма?
– Ако използвате „хакната“ версии на платени програми, което не е позволена от закона, тогава, разбира се, такова използване е грешено. А ако не се откажеш от нея или в случай на нужда я използваш, то непремено трябва да се покаеш в изповедалнята и нека Госод ти даде мъдрост!

Когато в цирка показват представление с бенгалски тигър, арената се загражда и тя се превръща в голяма клетка. Тази мярка се взима, за да не се плашат зрителите.
Практиката показва, че бенгалския тигър може да стане добър приятел на човека. Тигърът Mulan Jamilah и студентът Abdullah Sholeh се сприятелили.
Индонезийски младеж намерил тримесечен тигър в Dilem Village. Това се случило преди шест години. Той взел животното и започнал да се грижи за него. Сега те са неразделни приятели. Тяхната дружба шокира не само местните, но и многобройните туристите.
За сигурността на Abdullah Sholeh трябвало част от дом да се превърне в клетка, оградена с метални пръти. Младежът уверява, че не чувства никаква опасност от своя раиран приятел. Той може спокойно да седи до бенгалския тигър, без да се страхува за здравето си.
Разбира се има случаи, когато Abdullah Sholeh получава от своя приятел драскотини, но това е, защото  Mulan Jamilah не отчита добре силата си в игрите и много силно драска с лапа.
Що се отнася за менюто на тигъра, той яде кокошки и козлета по два пъти на ден, сутрин и вечер.

Живял някога един младеж. Той решил да стане атеист. По това време се носела славата на някой си Мойше-атеистът, който можел кой да е свещеник в спор да победи. Решил младежът да отиде при него и да му стане ученик. Той много ходил и разпитвал и накрая стигнал до къщичката на великия атеист. След като почукал на вратата чул дрезгав, старчески глас:
– Кой е там?
– Извинете, вие ли сте Мойше-атеистът?
– Докато живея се надявам, младежо.
Изминах много мили, пътешествах по различни страни, за да ви намеря. Искам да стана ваш ученик.
Старецът учудено се вгледал в юношата.
-Ученик? Но какво можете да научите от мен? Аз не съм занаятчия, нито учен или политик.
– Чух, че сте най-големият атеист. Аз също съм атеист и искам да чуя вашите аргументи и да се науча.
– Значи ти си младеж атеист?
– Да, аз не вярвам в никакви богове. Те не съществуват!
– Интересно…..!Чуйте ме, млади момко! Вие чели ли сте Библията, Корана или апокрифи?
– Не, но….
– Говорили ли сте с жреци, свещеници, имами?
– Не.
– Правили сте поклонение на свещени места?
– Не, но защо? Аз не вярвам в това….
– Живели ли сте при отшелниците, наблюдавали ли сте живота им, разговаряли ли сте с тях?
– Не.
– Тогава вие не сте атеист.
– А какъв съм всъщност?
– Вие сте невежа!

Мери сериозно се беше разочаровала от себе си. Макар, че църквата да растеше и Бог да работеше чрез нея, тя се питаше, дали нейните усилия изобщо помагат на някого по някакъв начин.

На неделната служба се случи нещо много интересно. Сашо, едро, яко момче, излезе пред всички и каза:

– Бог ме призова да стана Негов служител.

След това се обърна към Мери и каза:

– Заслугата за това, до голяма степен е на Мери……

Друг младеж от задната редица стана и каза:

– На мен Мери също ми помогна …..

Това бяха нейните плодове на послушание пред Бога. Те имаха висока цена, но си заслужаваше…..