В един гръцки град трябвало да поставят статуя. За направата на тази статуя изявили желание двама скулптори и Народното събрание трябвало да обсъди кандидатурите им.
Първият майстор застанал на трибуната и много убедително разказал как трябва да изглежда статуята. Вторият излязъл малко неловко напред и казал:
– Граждни, това което той каза, аз смятам да направя.
Солта на тази история е, че хората се доверили на вторият майстор. И наистина е така. Този, който с желание прави занаята си тема за обсъждане, се оказва работник със съмнителни умения.
Защо е необходимо да се говори за самата работа? Докато тя не е завършена е трудно да се „погледне“. А когато е завършена, всяка мисъл за нея трябва да се изхвърли и да се мисли за следващата ….

„Страхувам се, че със сигурност ще дойде ден, когато технологиите ще бъдат предпочитани пред простото човешко общение. И светът ще получи едно поколение от идиоти“.
Това е мисъл на Айнщайн, но колко точно пасва на нашето време.
Тягостна мисъл, изказана толкова отдавна, но разкриваща състоянието на хората в днешното време, заробени от технологиите и удобствата.
Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против технологиите, самата аз ги използвам, но мисълта ми е да не загубим онова общение по между си, без което бихме се превърнали в жалко подобие на „роботи“.
Резултатите не закъсняват и ето какво се случва в действителност. Този, който е запазил човешкото в себе си е станал дефектен за околните.

Време е да помислим и балансираме нещата. Все още не е късно.

Телевизията се е родила в света едновремено с ядрената бомба. Тези грандиозни творения на човешката мисъл, почти се сблъскват на вратата. Едното е способно физически да разкъса човека, а другото да го обезличи.

Скептиците имат пълното право да наречат телевизията убиец на времето, привличаща книга за зрителя, говореща мебел, електронен съпруг, фабрика на емоции, хлорофом за сърцето и душата, фенер за идиоти, опиум за народа, дъвка за очите, …….

А зрителят всъщност е жертва на екрана, наречен кретеномер; великият мълчаливец; заек гонещ кадрите по екрана ……

Предприемачите направиха телевизията много по-важна от учението, поетите, лекарите и учителите.

Ако имате малка градина, може би ще ви заинтересува този уникален сорт, които едновременно дава картофи и домати. Този сорт са въвели английски селекционери. Над това са работили 10 години и едва сега са успели да получат такъв резултат.
Селекционерите твърдят, че новополучения сорт не е резултат на генетични експерименти, а търпеливо кръстосване в класически стил. Освен това тези картофи са универсални. Те могат да се използват, както за приготвяне на пюре, така  и за чипс или да се използват като гарнитура.
Доматите и картофите са от едно семейство, така че няма проблем да се кръстосат. Селекционерите твърдят, че получените домати са много по-сладки от обикновените.
Новият сорт може да се отглежда в градината, на полето или в саксия на терасата. Идеалният съд за отглеждане на такова растение  трябва да има вместимост 40 литра.
Радек Вуст от чешката компания  MoravoSeed, занимаваща се с отглеждане и производство на семена, казва, че не виждам нищо фантастично в това, по-скоро се удивлява на широтата на човешката мисъл.

Животът в града изкуствено е усложнен  и единственият шанс за един човек да не се превърне в роб на съвременната икономика, е да започнат да работят за себе си. Чрез Интернет, върху земята или създаване на общност?
Когато човек попадне в естествена за него природната среда, мисълта му е светла, защото градът е неестествена среда за човешкия живот.
Много хора казват: “ А къде да работя? „. Можете да работите чрез Интернет, но трябва да създадете нова атмосфера на живота си.
В града това е невъзможно, така че трябва да се върнем към природната среда, така не е необходимо да даваме дан на съвременните робовладелци чрез заеми, чрез ипотека, чрез придобиване на скъпи жилища…..
Вие самите сте от тази менажерия и когато спрете да финансирате тази система, тя ще умре, ще стане съвсем друга или ще се трансформира.  Съвременният човек не е длъжен да живее в такива отвратителни условия, той има възможност да се развива, а не да живее живота си като роб.