Един християнин се прибирал една вечер у дома си. Спрял го един минувач и го помолил да стане свидетел на умиращ, за оформяне на завещание от нотариус. Християнина се съгласил.
След приключване на всички формалности, той решил да се възползва от възможността да приготви умиращия за предстоящата му среща с Господа.
– Скъпи приятелю, – обърнал се той към тежко болния, – вие направихте всичко за наследниците си на земята, но уверен ли сте, че сте готов да се представите пред Бога?
Умиращият бил изненадан. Той не бил готов за прехода към вечността.
Тогава християнина кратко и точно му изложил необходимостта и как да се спаси чрез Христос. Болният разбрал, че е грешник, покаял се за миналия си живот, приел Исус Христос за свой Спасител и възложил на Него своята надежда.
– Сърцето ми е изпълнено с радост, аз съм спасен и благодаря на Бога, че изпрати своя ангел съветник, за да ми помогне за това, – казал умиращия на християнина, когато се прощавал с него.
Не спасеният човек върви по лъжлив път, път който води към смърт. Хората зависят от Бога и не могат да избягат от Него. Признаването на Исус Христос за Господ ги спасява от зависимостта на греха. Без спасението, което се дава чрез Исус Христос, човек е осъден вечно.

Един човек вървял покрай реката. Изведнъж той видял, след завоя как реката носи давещо се дете. Той се хвърлил в реката, за да го спасява.
Наблизо минавал друг човек. Той видял станалото и се хвърлил във водата, за да помага.
Трети минувач наблюдавал известно време, след което продължил нататък.
– Къде отиваш, защо не ни помогнеш?
– Виждам, че двамата тук се справяте добре. Ще ида на завоя на реката, за да разбера защо децата падат в реката.