Необикновената овца Джек, шпаньола Джеси и тяхната стопанка Алисън Сайнстадт живеят в малка ферма в графство Шропшър.

Всичко започнало преди шест месеца, когато няколко овце в стопанството се сдобили с потомство. Едно от агнетата се оказало доста слабо и Алисън решила да го подържи в дома си за известно време, за да го храни отделно с мляко, докато укрепне. Но станало нещо необикновенно, шпаньол Джеси започва да се грижи за агнето като за кученце. Агнето започна да показва взаимен интерес, така кучето станало негова „майка“.

Днес Джек е напълно уверен, че е овчарско куче. Дресираната овца уверено се разхожда на каишка с Джеси, донася хвърлената пръчка от стопанката му, скача през обръч и се опитва да управлява стадото от своите събратя, като истинско куче.

Джак изглежда доста комично и обърква другите овце. Но изглежда това не го притеснява, защото  си има добър приятел и любяща стопанка, към която изпитва нежни чувства. Единственото, което отличава Джек от Джеси са кулинарните пристрастия. Овцата все пак предпочита зелената трева.

Със своя пример Джек доказва, че овцете не отстъпват на кучетата, те са много по-умни, отколкото е прието да се смята.  Джек отговаря на името си, лесно се приспособява, съобразява нещата, проявява инициатива при обучение и умее да планира постъпките си. Това противоречи на древната репутацията на овцете. В много страни по света овцата се смятат за еталон на глупостта и упорството.

Може би, тези особености са били характерни само за първите овце – муфлони, опитомени преди много години в Месопотамия, Сирия и Турция. Дълго време те са източник на вълна, овчи кожи, месо, мазнини, сирене и мляко.

Но сега учените са реабилитирали овцата. Тези копитни животни, показват много високо ниво на интелигентност и се справят с такива задачи, които досега са правени само от примати!

Едно момче много обичало да чете приказки и вярвало, че е възможно всичко, което е написано в тях. За това то търсело да види чудеса в живота си, но не ги виждало. Чувствайки се разочаровано в своето търсене, попитало майка си:

– Трябва ли да вярвам, че има чудеса или те изобщо не съществуват?

– Скъпо, мое момче, – с много нежност му казала майката, – ако се стараеш да израснеш добър човек, всички приказки в живота ти ще се сбъднат. Запомни, чудесата не се търсят, те сами идват при добрите хора.

Скоро в морския район близо до село Преображение, млад тигър убил две кучета. Едното от тях било вързано и охранявало градина близо до гората, а другото било в покрайнините на селото.
Специалисти веднага отишли на мястото и се опитали да прогонят звяра. За целта пуснали сигнална ракета.
Според специалистите, този млад тигър е изгонен от по-възрасните намиращи се в близкия резерват, тъй като всеки тигър има свое местообитание и област за лов. Възрастните хищници нямат проблем със снабдаването на храна, но младите обикновенно започват с ловуване на малки животни: катерички, млади копитни животни и кучета.
Село Преображение се намира близо до Лазовския резерват, където има тигри, които периодически излизат от неговата територия. Местните жители са видели в близкото село Соколовка двойка отпечатъци на тигри. Възможно е да са на майка с малкото ѝ.

В Бразилия са намерили уникален бял делфин.

Делфини-албиноси са рядко срещани в природата. Те са забавни и симпатични, но имат много малко шансове за оцеляване.

Бразилските морски биолози са открили уникалния вид във водите край Бразилия, въпреки че такива делфини се срещат край бреговете на Южна Африка.

Делфина е засечен съвсем случайно. Такива животни обикновено са срамежливи и рядко изскачат от водата, за разлика от своите сиви събратя.

След като делфина е забелязан, имало съмнения дали това е делфин, поради необикновения му цвят.

Изследователите твърдят, че малкия делфин е плувал близо до възрастен, вероятно това е била майка му. Обикновено бебетата делфини оставят с майките си 6 месеца, след това престават да сучат и стават независими.

Делфините-албиноси дължат необичайната си окраска на липса на меланин. Такива животни трудно оцеляват, защото ги изяждат хищници или ги улавят бракониери в мрежата си. Освен това те имат слаба имунна система и често са подложени на различни заболявания. Замърсяването на водите от промишлени отпадъци, също води до бързото им унищожаване.

Всичко започнало много романтично. На мравоядът Ернесто от Парка на дивата природа в Марвел била представена бъдещата му съпруга Ерика, специално докарана от Германия.
За да се установят добри отношения между животните се изисквало време. И служителите на Парка търпеливо зачакали, кога двамата партньори ще се заемат с основната си цел, създаване на потомство. Въпреки всички усилия между Ернесто и Ерика дори нямало намек за привързаност. По-скоро между тях се наблюдавал гняв и агресия един срещу друг.
След осемнадесет месеца се изяснило, че Ерика не е самка, а самец. Всички в парка били озадачени, но техните чувства не могат да се сравнят с тези, които изпитвал клетия Ернесто, когото опитвали да кръстосат с еднополов индивид. Той бил единственият, който знаел, че Ерика е Ерик.
Този забавен инцидент се дължи на факта, че половите органи при мравоядите са много добре скрити в гънките на тялото. Даже специалисти се затрудняват да определят кой стои пред тях той или тя. Своята грешка ветиринарите от Парка установили след като приспали „самката“ и я изследвали под микроскоп.
Въпреки това тази история се оказала със щастлив край за Ернесто. В една от датските зоологически градини му намерили приятелка на име Инти, с която той прекарвал времето си приятно.
Факта, че Инти е женска са забележителните малки, на които тя е майка.