Американската художничка сама се е учила да рисува. Тя е родена на 1 януари 1939 г. В Роестър. Известна е като „художничката, която рисува с пръсти“. Сега тя живее в скромния дом на баща си, построен от отпадъчна дървесина през 1949 г.
Таланта на Дайана се проявил още в раната й възраст. Независимо, че семейството й било бедно, майка й донасяла в къщи картон от работата си, на който детето рисувало.
На 16 години Дайана рисувала портрети по фотографии, които й били поръчани. Младата девойка много се трудила, икономисвала всяко пени, за да си купи маслени бои. Нейният талант към живописта с пръсти се развил по необходимост. Момичето не можело да си купи четки, за това използвало това, което имало в наличност….своите пръсти.
Таланта на Дайана не се ограничава само до рисуване на картини. Тя е надарена да създава парцалени кукли и скулптори. Нейните картини и кукли се намират в частни колекции по целия свят. Тя се старае да превърне всичко около нея в празник.

Един син попитал баща си:
– Ще вземеш ли участие с мен в маратона?
Бащата въпреки, че имал проблеми със сърцето казал:
– Да.
И те преминали целия маратон заедно. По-късно често участвали и в други маратони. Бащата винаги отговарял с „Да“ на сина си, когато той го молел да преминат трасето заедно.
Веднъж синът попитал баща си:
– Татко, можем ли да вземем участие в Ironman?
Бащата отговорил:
– Да, – както винаги.
За тези, които не знаят, Ironman?, което на английски означава „железен човек“, е най-трудният триатлон в света. Трасето се дели на три части. Първо трябва да се пробягат 41 километра по крайбрежието. След това трябва да се преплуват 3,86 километра през океана и накрая да се изминат 180, 2 километра на велосипед. Баща и син завършили това състезание заедно.
В телевизионно интервю Дик Хойт разказал:
– Когато Рик беше в утробата на майка си, пъпната връв била увита около врата му. Тя прекъснала достъпа на въздух до мозъка му. И когато Рик се роди  лекаря, който се грижеше за него ни каза, че той никога няма да ходи, нито да говори. Посъветва ни, да го оставим.
Но бащата не могъл да направи това. Вместо това взел сина си на ръце и го отнесал в къщи. Още от началото към него се отнасяли като към нормално дете.
Веднъж момчето видяло по телевизора маратон и за първи път помолил баща си да участва….
В едно от интервютата нарекли Дик герой, на което той отговорил:
– Аз просто обичам много моето семейство….

Жената се върнала в къщи след едно уморително ходене в козметичния салон. Тя била много огорчена, че дори и най-добрите специалисти не могат да й върнат младостта.
Скарала се с мъжа си, че не е изхвърлил боклука. Развикала се на децата да съберат разхвърляните си играчки. И на края оскърбила старата си майка, която се опитвала да я успокои. Тази буря от скандали и недоволство продължила три-четири часа.
Накрая разбирайки, че не е права, жената се затворила в спалнята, застанала на колене и започнала да се моли:
– Господи, дай ми търпение! Дай ми сили спокойно да понасям всички незгоди на живота и да не се дразня от всяко нещо! Нека да намеря общ език с близките си хора! Господи, помогни ми  да сдържам гнева си! Господи, дай ми търпение…. – гласът й ечал из цялата къща.
Децата изплашено слушали нейните викове. Мъжът й, който цяла вечер не проронил нито дума, тъжно погледнал към вратата. А майка й, която приготвяла вечерята в кухнята, спокойно но доста високо казала, за да я чуе дъщеря й:
– Бог всеки ден дава на всички търпение. Само, че някой само искат и искат. Всевишния дава, но те не взимат.

Легна и се замисли. Пред очите му оживя образа на покойната му майка. Спомни си думите й:
– Кое е най мекото нещо на света, сине?
– Пухената възглавница, – й бе отвърнал без да се замисли.
– Не, синчето ми, твоята ръка е най-мекото нещо на света.
Той не беше й повярвал, но после забеляза, че лягайки върху меката възглавница, слагаше ръчичка под бузата си. Да, майка му се бе оказала права.
– А кое е най-сладкото нещо на света? – отново го бе попитала тя.
Тогава той бе изброил всички лакомства, които познаваше, но майка му бе поклатила глава:
– Не , най-сладкото на света е водата.
Майка му и този път се бе оказала права. Каквито и сладки неща да бе ял и пил, когато бе жаден, водата му се струваше по-сладка от всички тях.
Веднъж мака му го попита:
– А какво е щастие?
Бързо и бе казал тогава:
– Да имам голяма къща, като палат.
Майка му бе въздъхнала:
– Не, синко, не. Запомни, че най-голямото щастие на света е да бъдеш свободен.
Тя гледаше в една точка, а очите й се бяха напълнили със сълзи. Думите й бяха докоснали нещо съкровенно вътре в него. И той реши непременно ще бъда свободен.

Един богат парижанин, живеещ в безделие и лукс, разочарован от живота, решил един ден да се разходи по брега на Сена.
По време на разходката си, той бръкнал в джоба си и напипал портмоне. Изведнъж го осенила идея, да даде тези пари на някое бедно семейство.
Скоро погледът му бил привлечен от едно бедно жилище. Той влязъл в него и видял болна вдовица да лежи на мръсна постеля. Майка на шест деца, гладни, объркани, не знаещи какво да правят.
Богатият мъж им подал портмонето си. Сълзите на скръб се заменили със сълзи на радост. Майката и децата така трогателно му благодарили, че изпълнили сърцето му с радост, обич и щастие. Изведнъж той възкликнал:
– Аз не знаех, че благодеянието носи толкова много щастие! Сега аз намерих смисъл в живота си. Ще служа на болните, бедните и вдовиците.
В сърцето му се появили  любов и милосърдие към бедните, нуждаещите се, сакатите и инвалидите.
Името му дълго време се споменавало с любов в най-бедните кътчета на Франция.