Исус идва, да се съпротивляваш е безполезно.
Проникналите в църковния двор ще бъдат кръстени.
Шокирай майка си, иди на църква.
2000 години с един и същ мениджмънт.
Спасението е гарантирано, в противен случай ще ви върнем греховете.
Безплатно кафе. Вечен живот. Тези привилегии са за посетителите.
Молитвата и трудът изискват малко усилие.
Колкото е по-голям Голиат, толкова по лесно ще го улучиш.

В древни времена киетянски жени живеещи в Цзянъюн имали особена система за писане, наречена Нюй-шу. Тя била много добре скрита от мъжете.
Тъй като на жените забранявали да изучават официалната писменост, те измислили свои знаци, съответстващи на определени срички.
Това знание момичетата получавали само от майките си или сестрите си.
За да не могат мъжете да открият тайнописа, знаците се вплитали в орнаменти. Тяхната форма била оптимална за бродиране върху плат.

През периода 1989 – 1006 г. в Либерия имало гражданска война. В нея участвали няколко враждуващи фракции. Една от тях била на бунтовниците начело с Чарлз Тейлър.
След прекратяване на военните действия, с участието на мироопазващите сили от други африкански страни през 1997 г., в Либерия били проведени президентски избори.
На тези избори Тейлър се кандидатирал със следния девиз:
„Той уби майка ми. Той уби баща ми. Аз гласувам за него „.
На тези избори той успял да спечели 75% от гласовете.

Животното душеше в гората земята. Нервна и нетърпелива, сърната търсеше нещо. Младежът си спомни една уловка, която беше научил от баща си. Наведе се внимателно, откъсна широк стрък трева, постави го между палците си и духайки през тази проста свирка, издаде рязко, отривисто блеене, наподобяващо гласа на малко, което търси своята майка.
Макар че беше далеч, сърната пристигна с големи подскоци. Младия човек хвана оръжието си, за да я убие, но очите й доловиха това движение.
Тя замря на мястото си. Козината й едва доловимо настръхна. Тя подуши и го погледна въпросително.
Големите й кротки очи трогнаха сърцето му, задържаха ръката му. Сърната пристъпи внимателно, долови миризмата на своя смъртен враг, скочи зад едно голямо дърво и изчезна, преди още да беше угаснало състраданието му.

Капитанът, тъмнокос, с къси мустачки и едва набола брадичка, четеше някаква книга, забил глава в нея. Едно малко момиченце поиска да отиде при своята майка, отскубна се от сестричката си и се втурна като патенце през линията.
Капитанът като чу влака да идва, изведнъж погледна и видя детенцето. Втурна се към релсите и го вдигна. Но кракът му се подхлъзна и влакът го прегази на минутата.
Веднага съобщиха на дъщерите му.
– А на детето нищо му няма, – пристъпваше от крак на крак един от свидетелите, като притеснено поглаждаше косата си, –  само си ударило рамото, когато той го подхвърлил към майка му. Горкият капитан, щеше да се радва, че го е спасил, нали, госпожице? Бог да го прости!