Майка с петгодишния си син се връща от църква. В клоните на едно дърво запя малка птичка. Майката желаейки да  обърне вниманието на сина си и да му покаже певеца в клоните, казва:
– Мишо, погледни на дървото! Виж какво има там!
Синът без да погледне, отегчено казва:
Знам, мамо, там е Закхей!

През следващата година в живота на Тони настъпи благодат. Той беше останал само с брат си и баща си, майка му беше починала преди 9 години.

В дома им дойде Ева, албанска емигрантка, малко грозновата с къдрава, тъмна коса и енергия за двама. Тя излъчваше топлина, която разсейваше мрачната атмосфера, която беше създал баща му.

Говореше, когато баща му мълчеше, а вечер на двамата с брат му пееше песни. Тони чувстваше утеха от разливащия се мелодичен глас.

Ева имаше силен характер.

Когато Тони с брат си лягаше вечер , тя идваше завиваше и ги целуваше. Всяко от децата очакваше с нетърпение тази целувка, като кутре млякото си.

Мащеха ли? Не! Тони отново беше намерил своята майка.

Тази интересна история е започнала с това, че Michelle Parden решила да приюти малки котенца и да им намери нов дом.
Нейният питомец Hammie веднага забелязал „новодошлите“ и с радост приел рижите скоро родени котета.
Michelle Parden била удивена от поведението на булдога. Видимо той бил мил и сякаш имал намерение да замени майката на тези малки създания.
Котетата и техния защитник изглеждат много сладки.
Котетата били родени от скитаща котка. Малките били намерени в  Валпарайсо, Небраска.
Хубавото е, че котетата са попаднали в ръцете на обичащ животните човек.

Майката разглеждала книгите в домашната библиотека. Малката и дъщеря взела голямата Библия и започнала да я прелиства, търсейки в нея картинки.
Майката казала на момичето:
– Сложи Библията на мястото. Ти не трябва да я взимаш. Тази книга е Божия книга.
Тези думи предизвикали в момичето интерес и на другия ден то отново взело Библията. Майка й забелязала това и отново й казала:
– Тази книга е Божия.
– Кажи ми, мамо, ако ти не четеш никога тази книга, защо не я върнеш на Бога?
Библията се явява безусловния Божий авторитет. Тя ни казва в какво и как да вярваме. Открива ни същността на Бога.
Знанията от Библията са необходими за да придобием богат, духовен и наситен със смисъл живота.
Думите на тази Книга имат свойството да запълнят празнините, да прехвърлят мостове на бездните и да превръщат избелелите краски на нашия живот в блестящи скъпоценни камъни.
Библията говори с прост, разбираем език дори за малко дете. В същото време думите й са изпълнени с такава дълбока мъдрост, че целия обширен човешки ум не може да разбере нейните дълбочини.
Научете се да се обръщате към Библията, когато имате въпроси! На нейните страници вие ще намерите правилния отговор за всичко.
Ако Библията лежи само на лавицата във вашата библиотека и не я четете, по съвета на малкото дете, по-добре я върнете на Бога или я дайте на някой, който ще я чете.

Парка е идеално място за почивка. Езерце, чист въздух, полянки. Началото на пролетта е, но времето е топло. Планирано е храна на открито и нови запознанства.
Наоколо множество хора се разхождат с децата си.
Момченце на около три години разговаря с майка си. Гласът му е силен и емоционален.
– Мамо, аз си спомням, че и миналата година бяхме тук.
Хората наоколо наостриха уши и се загледаха в майката и детето.
– Да, – казва майката, – тук бяхме и миналата година. Странно е, че си запомнил това. Браво! Отлична памет имаш, – зарадва се майката.
– Помня, че ми събухте обувките и аз извиках.
– Да, събухме те, за да походиш малко бос по земята. А защо извика? – поинтересува се майката.
Детето със сълзи в очите каза:
– Как да не извикам? Нещо ме ужили по крак… – и момченцето отново заплака, като си спомни за този момент.
– А защо тогава не ни каза? – озадачена попита майката.
– Какво да кажа?! …… А аз тогава можех ли изобщо да говоря?