Много често възникват спорове, когато стане въпрос за разделението на християните на католици, православни и протестанти. Скоро имах възможност да разговарям с млад мъж относно това. Той каза:
– Дори и на ум не ми е идвало да се отрека от вероизповеданието си. Всички клонове на християнството си имат своето значение и място. Важното е вярата, а не начина, по който я изповядваш.
В случая не ставаше въпрос за ритуали и традиции, а нещо, което истински отличава човека от другите – вярата в Бога.
– Бог би бил много дребнав, – продължи моя събеседник, – ако даде предпочитанията си на едните пред другите заради начина, по който се кръстят или причестяват. Оскърбяваме Бога ако мислим, че е неспособен да обгърне с любовта си, всички, които вярват в него, независимо на кое вероизповедание принадлежат.
Повод и причина за разделение между хората винаги може да се намери, но това води до спорове, омраза и дори убийства.

След първите 100 грама алкохол ти се иска да почнеш отначало и да вземеш още по-големи дози от алкохолната напитка.
След 200 грама си преизпълнен с любов към ближния, особено ако събеседника ти е жена.
След 300 всички наоколо са ви братя и ви се иска за тях да изпиете по една глътка, но на 400 всички наоколо стават скотове.
500 грама е вече философска доза. Мозъкът е преизпълнен с гениални идеи, но пустата му уста не може да ги преведе на български език.
На 600 се издигате на главозамайваща височина, след което започвате да повръщате.
Към 700-800 не помните нищо, но очевидци ви уверяват, че сте натрошили всичко, което е попаднало под ръката ви.
На 900 се появява съжаление, че живота ви почти е преминал, а не сте посадили поне едно дърво, къща не сте построили, син не сте отгледали. Иска ви се всичко да промените  и ставайки успявате леко да се залюлеете и да се строполите на пода. Отдолу се разнася смело гласа ви:
– Келнер още 100 грама на трета маса. За всички присъстващи дами….
1000… един литър е останал по-малко в света.

Радваме се, когато художниците създават неща, които можем да използваме в живота, а не просто да ги погледнем и да гадаем, какво е искал да каже създалия ги. Например, картините са красиви, можеш да им се насладиш, но нищо друго не можеш да направиш с тях.
А на този стол не само можеш да седиш, но и да го поогледаш.Той изразява любовта към надничането.
Създаден е от Фион Робъртс. Това произведение е направено за изложба на завършилите Академията Хелпман през 2012 г. в Аделаида.
Столът е изработен от червено кадифе, и стотици пластмасови очите. Според авторът „прекомерно близкия поглед следящ всяко движение на тялото, предизвиква неприятно чувство за незащитеност“. Това е един вид критика на това, как живеем днес, самовлюбени и интересуващи се само от себе си.
Интересно кой ще си купи такъв стол? Та кой човек или негов гост би поседял на него за по-дълго време?

С пари можеш да купиш жилище, но не дом,
С пари можеш да купиш часовник, но не и време.
С пари можеш да си купиш легло, но не и спокойствие.
С пари можеш да си купиш книга, но не и култура.
С пари можеш да си купиш лекар, но не и здраве.
С пари можеш да си купиш положение, но не и уважение.
С пари можеш да си купиш кръв, но не и живот.
С пари можеш да си купиш секс, но не и любов.

По-велик е оня, който следва заповедите от любов, отколкото оня, който ги
следва от страх. Изразът на тази любов е „ограда“ издигната около тях, за
да ги зашити от насилие.
За това се препоръчва, когато спазваш една повеля, освен смирение, човек
трябва да е сигурен, че е изпълнил дълга си.
На какво прилича това? На човек, който пази овощна градина. Ако я пази
отвън, цялата е защитена, ако я пази отвътре, защитено е това, което е под
него, а онова зад него остава незащитено.