Те са неразделна част от всяко състезание. Анекдотите за спорта често са измислени истории, забавни и остроумни. Те се измислят обикновено от фенове, когато любимците им губят. В такива случаи трябва да се намери и нещо весело, за да се посмеят. Ако не победа, то поне малко хумор.
Ето и някои от тях. Развеселете се и вие.

Млада гимнастичка получила телеграма от главния треньор на сборния състав по гимнастика:
“ Включена сте в отбора, който ще участва за Световната купа. Бързо елате в тренировъчния лагер“.
Тя бързо събрала багажа си и отишла на гарата, но до идването на влака имало още много време.
За да не си губи напразно времето, точно на перона започнала да упражнява упражнения и пируети.
Изведнъж към нея се втурнала възрастна жена:
– Мила, защо толкова се измъчвате? Елате и аз ще ви покажа къде е тоалетната.

Шампион
Неизвестен млад човек спечелил в шампионата на Франция бягането на 100 метра.
– Как успяхте да достигнете такива поразителни успехи? – попитал го един журналист.
– Навярно сте се тренирали дълго в някой спортен клуб?
– Не, обикновено съм на стрелбището. Там заменям мишените.

Говорили си две момчета:
– Аз играех футбол, хокей, тенис, занимавах се с шахмат и картинг, но всичко свърши, когато татко счупи компютъра.
Другото момче се засмя и каза:
– Моя баща казва, че по-добре е да даваш, отколкото да получаваш.
– Баща ти да не е свещеник?
– Не, боксьор.

Когато за първи път чух тази мелодия, тръпки ме полазиха. Тогава не знаех, що за композиция е това. Когато отново го чух, реших да разбера, кой е композитора и как се нарича. Когато научих подробностите, кръвта ми застина във вените.
По време на мъчения, изтезания и екзекуции в концентрациония лагер, „Яновский“  в Лвов, винаги свирели музика. Оркестърът се състоял от затворници, те свирели една и съща мелодия – „Танго на смъртта.“  Композиторът на тази мелодия е неизвестен. Между музикантите били Штрикс професор от Лвовската държавна консерватория, диригента на операта Мунт и други известни музиканти
На територията на Лвовска област бил построен Яновскийя лагер.
Застанали във кръг, при виковете и писъците на изтезаваните жертви, музикантите свирели в продължение на няколко часа една и съща мелодия – „Танго на смъртта“.
В навечерието на освобождението на Лвов от Червената армия, германците ликвидирали Яновския лагер. На този ден 40 музиканта плътно се наредили един до друг в кръг заградени от охраната на лагера.
Раздала се команда: “ Музика“. И диригентът на оркестъра Мунт, както обикновено размахал ръце. Изведнъж се чул изстрел и диригентът паднал. Но звуците на тангото продължавали да звучат.
По заповед на коменданта всеки музикант влизал в центъра на кръга, оставял инструмента си на земята, събличал се гол, след което се чувал изстрел и човека падал мъртъв на земята.
През цялото време на съществуването на лагера, били убити 200 хиляди евреи, поляци и украинци.

Хрумвало ли ви е някога да предложите някакъв проект? Например за летни детски лагери.
Децата живеят на палатки, в спартански условия и играят, представяйки си, че лагерът е държава. Там те се разделят на бизнесмени, безработни и държавни служители, след което започват да събират данъци, да наемат хора на работа, да изграждат бизнес, да искат социални помощи и пенсии, да правят избори, да се кандидатират за различни длъжности.
В края на смяната децата започват да разбират как работи държавата и връщайки се вкъщи, разказват всичко това на родителите си.
На кого е нужно всичко това? Това може ли да промени нещата?

Унгарски катерач, който е загубил крака, се е изкачил на  Лхотце висок 8516 м в Хималаите.
43-годишният катерач Ерюш Жол е достигнал Лхотце, след това се е върнал в лагер номер 4, разположен на височина 7900 м , а след това потеглил към лагер номер 3 намиращ се малко по-надолу.
Катерачът е поставил на риск своята протеза, но нищо сериозно не се е случило. Налагало му се е често да сваля протезата, а след това отново да я прикрепя, особено в по-трудните ситуации, като снежната буря по склона към върха.
Ерюш Жол е първият унгарски алпинист, покорил Еверест. Своето изкачване той е направил през 2002г.
Десния си крак Жол е загубил при падане в Татрите, Словакия през януари 2010г. Кракът му бил счупен на няколко места. Наложило се да бъде ампутирана частта под коляното.