В Китай се смята, че тиквата носи късмет и богатство, както и развитие на умствените способности при децата.
Тези скулптори, за които става въпрос, просто се отглеждат на корена, чрез предизвикване на определени деформации.
Най-популярните скулптури са тикви с изображения на Мао Цзедун, Буда, монаси, дракони, Санта Клаус и всички онези, които привличат вниманието на туристите.

В курса по латински език един ден попаднах на думата „развод“.

До тогава смятах, че коренът идва от глагола „разделям“.

На латински „divertere“, на английски „divert“, а на български „отклонявам“, сега погледнете  английското „divorce“ – развод.  Оказва се, че развод идва от глагола „отклонявам“.

Изглежда точно така. Във  всеки развод се отклоняваме…… Отделяме се от всичко, което сме мислили, че познаваме и което сме смятали, че искаме.

И тогава ти се чувстваме изхвърлени върху купчина неща, които ни навяват мисълта: „Дали трябва да се оженя за някой друг?“

Запомни, можеш да имаш само едно семейство. Не можеш да го замениш. Не можеш да лъжеш в него.

Трябва да държиш на семейството си, именно това го прави семейство.

Папа Франциск написал безпрецедентно писмо до редактора на ултралевия атеистичен вестник  Repubblica, който се обърнал към понтифика с въпроси, отнасящи се до религията и вярата. Папата положително се е отзовал за евреите.
В своето обръщение понтификът призовавал за открит диалог между вярващи и атеисти. Отговорил е на въпроса за обещанието, което Бог е дал на еврейския народ. Папата е отбелязал, че евреите са свещения корен на християнството. Той казал, че Бог никога не е прекъсвал връзките с народа на Израел, който независимо от страшните изпитания през последните векове е съхранил своята вяра в Бога.
Папата е написал, че ние като християнска църква, така и цялото човечество, оставаме с дълг пред тях.
Още, когато бил архиепископ в Буенос – Айрес папа Франциск казал, че евреите трябва да бъдат пример за християните.
Веднъж той казал: „Един християнин не може да бъде антисемит, защото истински християнин трябва да разбира, историята и традициите на еврейския народ“.

Гутацията е невероятно явление. Те е отделяне на капки от сока по краищата на листата на някои растения, като билките. Не бива да я бъркате с росата, която се кондензира от атмосферата върху повърхността на листата.

При гутацията се извежда вода във вид на капки не само по листата, но и върху цялото растение. През нощта изпарения не стават, защото порите, които се намират върху листата и стъблата се използват за газообмен.

Когато нивото на влажност в почвата е високо, водата прониква в корените на дървото. Тъй като водния потенциал на корена е малък, водата натрупана в растенията, създава малък натиск на корена. Кореното налягане води до отделяне през специални отвори по краищата на листата капки.

Осмотичното налягане в клетките на кореновата система, води движението на сока от корена към листата То осигурява това движение и предотвратява бавното изпарение на водата от корените.

Слабата осветеност и високата влажност допринасят за появата на гутация. Това явление е често срещано при много растения в тропическите гори, но може да се види и по върховете и листата на млади фиданки.

Колкото повече навлизах в дебрите й, толкова по-всеотдайно ми показваше хубостта си. Един безкраен свят от гъсто сплетени тантели, оцветени с всякакви отенъци на жълто, зелено, бакърено и калночервено.
Нейната хубост беше малко тъжна и уморена, но все още разкошна поради златото, с което младата есен я беше накичила. Безброй неподвижни жълти пламъчета, едни по-ярки, други по-тъмни, правеха въздуха наоколо да изглежда златист, оранжев, червен.
Безмълвието се нарушаваше само от едва чутия шепот на някое отронено листо .
По едно време забелязах, че златото  се е стопило и  една особена здрачевина е заляла гората. Да не се е свечерило, не ми се вярваше,
Междувременно вятърът се усили и гората ревна, сякаш хали я биеха с камшици, по-дебели от буките, а други надуваха бузи, за да изтръгнат от корен вековните й дървеса.
В това яростното блъскане на върхарите и скърцането на клоните,  което наподобяваше свличане на скали и прииждане на хиляди пороищами  ми се искаше да викам колкото ми глас държи:
— По-силно, по-гръмко! Удряйте тъпани, земята да се затрепери и небесата да се продънат! Още по-силно!
После бурята поутихна, ветрищата се укротиха, от небето закапаха първите едри и редки капки дъжд. Отначало пооредялата шума на дърветата ги задържаше, чуваше се само лекото ѝ тропане. Изведнъж захладня.
Стихията тържествено отвори пътя на есенните дъждове.