Дълъг, безкрайно дълъг път. Слънцето немилостиво поглъща всяка капка, появяваща се на уморените им чела. Жажда измъчва телата им. Пръснатите по пясъка човешки и животински кости свидетелстват, че не един е погребан в това ужасно гробище.
Навсякъде се чува:
– Вода, вода! Дайте малко вода.
Болезнено мъчително е да гледаш, как с широко отворени очи умиращите от жажда са вперили поглед в небето, от което ги гледа медно-червеното изгарящо слънце.
Изведнъж някой каза:
– Да развържем и да пуснем елените. Те ще намерят вода.
Освободените животни се хвърлиха напред във всички посоки, като издаваха жални викове. Един от тях с вроден инстинкт намери вода. Бяха спасени.
Така е и днес. Много хора са недоволни, други са на предела на силите си, трети се терзаят в съмнения и ги измъчва желание да намерят истината,  четвърти искат да забравят и да започнат нов живот.
Където и да погледнеш жажда и стремеж към по-добро. Без съмнение тази жажда в хората предизвиква Исус Христос и само Той може да я утоли.

Нежността е ценно лекарство. Трябва да се приема всеки ден по капка по капка.
Отначало може да прибавя от нея в началото на фраза преди всяко изказване.
Тя е много крехка и с много малък срок за годност
Прилага се в топло и светло жилище! Само в нечие любящо сърце….
Употребява се при: самота, болка, обида, огорчение, остър пристъп на мизантропия.
Това лекарство не причинява алергии. Несъвместимо е с лъжата и на студа замръзва.
Считайки се богати с него, можем да го подарим на най-близките си и не съвсем близки, съвсем мъничко, като поставим дланите си!