Шестгодишната Катя бързо отвори вратата и запъхтяна влезе в стаята.
– Мамо, аз съм като Мария, а Лидка е като Марта.
– Това пък от къде ти дойде наум? – попита майката.
– Аз веднага дойдох, щом ни повика, а Лидка остана да подрежда играчките по местата им.
Малкото момиченце изглежда имаше в предвид историята за Марта и Мария, но май нещо не беше доразбрала добре…..

Един ден на равин Пинхас разказвали за страшната нищета, в която живеели бедните.
Потопен в тъжни мисли, равинът слушал тези истории.
После вдигнал глава.
– Помогнете, да пуснем Бог да действа в този свят, – казал той, – и всичко ще се управи.

Човек отива в църквата, моли се, изповяда греховете си, а когато излезе от  нея, започва да осъжда и коментира другите. Приятно му е да търси и намира чуждите грешки. Ходенето на църква не е прибавило смирение?!
Хората са длъжни да правят това, което църквата ги учи.
Ако жадуваме да узнаем за караници, скандали и желаем да чуем една или друга клюка, ние сме не смирени, а егоисти.
Веднъж станах неволен свидетел на следния разговор.
– Какво ще кажеш за скандалната история с Х….?
– А ти колко време си се молил за този човек?
– Но аз те питам за скандала!
– Разбрах въпроса ти. За това те питам, колко сълзи в молитва си пролял за човека, който искаш сега да обсъдим?
Желаещият да поклюкарства за чужда сметка, изведнъж замлъкна, той не знаеше какво да отговори.
Не трябва да сме егоистични към ближния, какъвто и да е той. Ако съдим егоистично другите, ще дойде време, когато Бог ще се отвърне от нас и ние ще паднем в същите грехове, които до скоро сме осъждали.
Смиреният и скромен човек не осъжда, не съди другите и не се стреми да заеме първото място. Той не обича да е център на вниманието.

Преди 25 години на мястото на Дубай е било пустиня
Днес този град се е изменил до неузнаваемост. Превърнал се е в един от най-гъсто населените и икономически развитите места на Обединените арабски емирства.
Фантастичната трансформация на този мегаполис, не е единственият пример, как един град може да се измени до неузнаваемост за няколко десетилетия.
Такива градове са и Шанхай, Ню Йорк, Бостън, Париж, Токио, Джакарта…..
За съжаления в историята е известно, че някога в процъвтяващите градове настъпава упадък и по някаква причина те изчезват от лицето на Земята.
В това нагледно можем да се убедим при прегледа на градовете, по улиците, на които вечв не се ходи, но все още можем да се запознаем с тях.

Жителите на село Swan Quarter в щата Северная Каролина през 1870 г. решили да си построят нова църква.
За нея избрали най-висоото място в околността, но собственикът на земята отказал да я продаде.
Църквата започнали да строят на друго място и работата по нея била почти завършена, когато се извила силна буря и станало наводнение.
Сградата била пренесена от водния поток на желаното от хората място, където ѝ „подхождало“.
Няколко години по-късно, хората успели да закупят земята под църквата от собственика. Разказва се, че собственика на имота „с трепереща ръка подписа нотариалния акт на църквата“.
Това е истинска история, за нея можете да прочетете на http://www.snopes.com/religion/floatingchurch.asp