Договорът създава автономно, зависимо княжество България с християнско правителство и правото да има войска. Окончателните граници на Княжеството трябва да се определят от смесена руско-турска комисия.

Територията на България трябвало да обхваща земите от река Дунав по новоустроената сръбска граница и оттам по западната граница на казата Враня до планината Карадаг. Оттам границата ще мине по западните граници на казите Куманово, Кочани, Калканделен до Кораб планина. След това границата се спуска на юг по Черни Дрин и после по западната граница на казите Охрид, Старово и Корча стига до планината Грамос. Оттам границата тръгва на изток през Костурското езеро, стига до река Мъгленица и се спуска до Солунския залив. Границата заобикаля Солун и през езерото Бешик гьол излиза на Орфанския залив. От Буру гьол границата извива на север към Родопите до Чепеларе, откъдето завива на изток и се спуска по Арда, после минава през Източна Тракия до Черно море, като оставя Одрин в Османската империя, а Лозенград, Люлебургас и Малко Търново – в България. Границата напуска морския бряг при Мангалия и през Добруджа излиза на Дунава при Расово. Това са границите според член 6 на договора.

Територията на новото княжество България обхваща Видинско, Врачанско, Търновско, Русенско, Силистренско, Варненско, Софийско, Пиротско и Вранско в Поморавието, почти цяла Македония, без най-южните области, части от Косово, Качаник и Албания, Корчанско, част от Източна Тракия и Южна Добруджа.

Начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде свободно избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили. Никой член на властващите в Европа династии не може да седне на българския престол. Събрание от български първенци, свикано в Пловдив или Търново, трябва да обсъди и приеме основен закон на страната, по примера на тези в Дунавските княжества от 1830 г. Това в казано в член 7 на договора.

Османските войски трябва да напуснат държавата, а руските да останат още две години, според члед 8 от договора. Уточняват се и въпросите, свързани с наличието на османски държавни, обществени и лични имоти в България и плащането на годишния данък на княжеството към Портата, които са посочени в Член 9, 10, 11.

При психолога дойдоха двама мъже, баща и син. Бащата още нямаше 50, а синът бе на 24. Може да се каже, че са добри мъжаги. Отдавна никъде не работеха, но успяваха доста добре да задоволят нуждите си.
А защо бяха дошли при психолога? Доста интересна история.
– Двамата се запознахме с една и съща жена, – започна разказа си бащата. Тя е около 60-те с имоти и много пари. И със сина се здърпахме за всички тези облаги.
– Тази жена си я бива, – намеси се синът. – Съвсем не е глупава, всичко схваща веднага.
– Преспа с мен, – продължи бащата, – после разбрах, че е била и със сина. Сравнила ни и ни повика и двамата заедно. После ни каза: “ И двамата сте много добри, макар и не без недостатъци. Трудно ми е да избера между вас, а и от двама мъже не се нуждая. Така че давам ви възможност да се стараете, да изявявате себе си и след известно време ще взема по-добрия от вас“.
– За малко да се изтрепем с баща ми, – засмя се синът, – за това сме тук.
Психологът дълго време мълча. след това ги погледна и им предложи следното.
– Вашият конфликт няма да се разреши, докато се конкурирате толкова жестоко за тази жена. В случая може да победи само един от вас. Аз предлагам да изкарате при мен курса „Как да съблазня една жена“. Никой на никого няма да се подиграва и всеки ще даде най-доброто от себе си. Но няма да се карате и биете. Който загуби битката, достойно ще приеме поражението, ако ли не, идете някъде по-настрани и се трепете.
Двамата се съгласиха. Мина месец. Бащата спечели. Старостта си каза думата. Младият имаше още какво да учи.

Жителите на село Swan Quarter в щата Северная Каролина през 1870 г. решили да си построят нова църква.
За нея избрали най-висоото място в околността, но собственикът на земята отказал да я продаде.
Църквата започнали да строят на друго място и работата по нея била почти завършена, когато се извила силна буря и станало наводнение.
Сградата била пренесена от водния поток на желаното от хората място, където ѝ „подхождало“.
Няколко години по-късно, хората успели да закупят земята под църквата от собственика. Разказва се, че собственика на имота „с трепереща ръка подписа нотариалния акт на църквата“.
Това е истинска история, за нея можете да прочетете на http://www.snopes.com/religion/floatingchurch.asp

Сред богатите англичани от 18 век е било модерно да устройват в имотите си паянтова къщичка или пещера и да наемат човек, който да изпълнява ролята на отшелник.
Договорът бил за доста години, а работата била добре платена.
Към отшелника имало изисквания. Да не си постригва косата, брадата и ноктите, а понякога и съвсем да не се мие.
Отшелникът трябвало да носи някакви парцали или нещо от рода на дрехите на друидите.
Главното предназначение на тези отшелници било да се подчертае бедността на битието и да се изразява аристократичнта слоност към тъга и меланхолия в грегорианската епоха.

Я японския град Осака съществува здание Гейт Тауер, през което минава надземна магистрала.
През 1983 г. собствениците на земята под зданието решили да възтановят съществуващия имот тук, но се сблъскали със забрана от градските власти, тъй като те утвърдили план за строителство на път, който да минава през този участък.
Въпреки това собствениците на имота не се отказали и след дълги преговори с корпорацията, която трябвала да прекара път от там, стигнали до компромис.
16-етажната сграда била построена така, че пътя минавал между 4-я и 8-я етаж. В сградата на тези етажи се намират само стълбища и асансьори.
Шосето в мястото на пресичането със зданието е обкръжено със специални конструкции, които защитават дома от шума и вибрациите.