„Нарекох този остров Isla de los Alcatraces (Островът на пеликаните), защото тук има такова изобилие от тях“.

Испански лейтенант Хуан Мануел де Аяла, 1775г.

Скалата е  официално открита и кръстена от Хуан Мануел де Аяла през 1775 година, местните индианци олони, или костано, са събирали яйца и са ловили риба около острова поколения преди това. Няма свидетелства някога там да е съществувало постоянно селище, макар че близкият Ангелски остров е бил населен.

През 1853 година на Алкатраз е построен първият фар на Западното крайбрежие. Тъй като мъглата често правела фара безполезен, в него имало камбана, която да се бие на ръка. Сто и десет години по-късно, през 1963-та, той бил автоматизиран. Къщата с камбаната за мъгла стои и до ден-днешен; фарът още работи.

Днес считаме Алкатраз за бивш федерален затвор, но има документи от около 1861 година, които сочат, че там са били държани пленници от Гражданската война. Първият официален затвор е построен през 1867-а. До 1933-та затворът бил военен, след което станал федерален. Повечето легенди около Скалата и прочутите й обитатели — сред които и Ал Капоне, който лежал там между 1932-ра и 1939-а — датират от това време. Алкатраз изпълнявал ролята на федерален затвор само трийсет години, преди да бъде закрит през 1963-та.

Шест години по-късно група от осемдесет индианци, представители на повече от двайсет различни племена, дебаркирали на изоставения и пустеещ остров и се опитали да го завладеят за индианска територия. В политическо изявление групата, която сама се наричала „Индианци от всички племена“, предложила да откупи острова от американското правителство срещу „24 долара в стъклени мъниста и червен плат“.

Целта на тази иронична оферта била да покаже убеждението на индианците, че островът е откраднат от тях. Те искали да си върнат онова, което смятали за индианска земя, и да създадат там Център за индиански изследвания и Велико училище по индианско обучение. Окупацията на Алкатраз от индианците продължила деветнайсет месеца и макар че в крайна сметка се провалила и активистите били отстранени, тя успяла да привлече внимание към тежкото положение на индианците в Съединените щати. Днес по сградите на острова могат да бъдат видени надписи от този период, най-вече по стената зад голямата табела на пристана. Върху официалната табела на Американските затвори с червена боя са изписани думите „Индианци, добре дошли“ и „Индианска земя“.

През 1972-ра Алкатраз става част от Националната туристическа зона „Голдън Гейт“ и всяка година островът е посещаван от над милион души.

Международният съюз за хуманизъм и етика IHEU е публикувал отчет, посветен на това, как в света се отнасят към светските хора. Установено е, че в 7 държави атеизма се наказва по закон със смъртно наказание.
Доклада „Свобода на мисълта за 2012 г. е отчет за дискриминацията срещу хуманистите и не религиозните хора. Изложен е на 72 страници и съдържа подробности за крайни случаи на преследване на невярващи хора в света.
Афганистан, Иран, Малдивските острови, Мавритания, Пакистан, Саудитска Арабия и Судан са седемте страни, в които атеистите получават смъртно наказание.
Повечето от атеистите са в затвора, заради изказвания на личните си възгледи в медиите.
В доклада се разглеждат подробно редица случаи, когато атеисти просто са споделили идеите си в социални мрежи например, като Facebook.
IHEU отбелязва, че през последните години броят на случаите на богохулство, силно нараства.
Повечето от страните разгледани в доклада са в Азия и Африка. Законите им „отричат правото на съществуване на атеисти, нарушава се свободата им за изразяване на мнения, отменя се правото им на гражданство, ограничава се правото им да се женят.“ Докладът посочва също законите, които „възпрепятстват достъпа им до всеобщо образование, както и забрани да влизат в организациите на гражданското общество, които работят за държавата, криминилизират критиката им срещу религиите и екзекутират при оставяне религията на родителите.“
Бангладеш, Египет, Индонезия, Кувейт и Йордания са изброени като страни, където любов или симпатия към атеистичните възгледи напълно се забранява или строго се ограничава от законите.
В други страни като Малайзия, гражданите са принудени да се регистрират като последователи на малък брой от официално признати религии.
Докладът „Свобода на мисълта за 2012 г.“ също разглежда примери от Европа и САЩ, където, според авторите, правата на атеистите също са страдали.

Един тенекеджия несправедливо бил хвърлен в затвора. Той получил молитвено килимче изтъкано от жена му. Всеки ден той се простирал на него и се молел. Веднъж той казал на пазачите в затвора:
– Аз съм беден и нямам дори дрехи, а вие получавате мизерно заплащане. Но аз съм тенекеджия. Донесете ми метал и инструменти и аз ще направя от тях малки предмети. Вие ще ги продадете на пазара и така ще подобрим положението си.
Пазачите се съгласили и те скоро почнали да печелат от тази работа пари, с които купили храна и всичко, което им било необходимо.
Един ден, когато пазачите дошли, намерили килията отворена, а затворникът не бил вътре.
След години, когато се доказала невинността на тенекеджията, пазачите го попитали как е успял да избяга от затвора. Той казал:
– Работата е в шарката. Моята жена е тъкачка. Тя намерила човек, който се занимавал с ключалките на килиите в затвора и го накарала да ѝ начертае една такава брава. Тя втъкала чертежа в килима, където аз по пет пъти на ден прилягах в молитва. Дълго време съм работил с метал. Шарката ми заприлича на ключалката на килията. Тогава измислих план. Намислих да правя различни машинарийки, за да си събера достатъчно метал за направата на ключ. Когато успях да го направя избягах.

Бивш американски банкер в затвора  е заработил най-малко 104 милиона долара за помощта, която е оказал на данъчните служби за разкриване на укрити данъци.
Американецът е заработил тези милиони чрез доноси, а освен това си е осигурил и освобождение от затвора с по-раншна дата.
Трябва да спомена, че в Америка широко е развита програмата за „осведомители“. Те получават възнаграждение за всяка предоставена информация.
За сега няма данни банкерът да е получил своите милиони.
Той активно е участвал в машинациите на UBS.
След като е признал вината си през 2008 г. е осъден на 40 месеца затвор. Но както виждате той съвсем не се е обезкуражил в затвора.

Нашите родители си имаха свой начин да предпазват децата си. Те разбираха в каква страна живеят, но не даваха на децата си да го разберат.
Страхуваха се, че с целия си младежки плам ще се хвърлят да защитават невинния, който е осъден.
Страхуваха се, че ще поискат да прочетат цялата забранена литература. Страхуваха се, че ако разберат за несправедливостта на войната, ще поискат да я спрат.
Страхуваха се, че всеки от тези благородни пориви би могъл да докара нищета, изгнание, затвор или смърт.
Страхуват се, защото и досега нищо не се е променило.
В края на краищата, както си бяхме обградени от „застрашаващи врагове“, ако се вярва на телевизията и медиите, така си и останахме.
Но когато пораснат и сами разберат……