Нашите деца умеят да мечтаят за вълшебни и невероятни неща. Ето чуйте само.
– Представи си, че си един малък ангел, – каза Стела. –  Ти можеш да поискаш изпълнението на едно вълшебно желание и да зарадваш мама, татко, баба или някой твой приятел. Какво би си пожелал тогава?
– Бих поискала за баба си килим самолет, тя трудно ходи, щом не може да върви по-добре да лети, – каза Ани.
– Бих подарил на хорта такова устройство, че след като плеснат с ръце да се появява нещо, което да ги прави весели и щастливи, – добавил Симо.
Наска се замечта и стигна още по-далече:
– Хубаво би било в домовете си вместо килими да имаме зелена трева. Представете си вън е зима, а у нас пеперуди летят, щурци пеят, цветята ухаят и всички се чувстват толкова добре, че стават по-добри един към друг.
Ваня се провикна:
– Бих подарила на всички красиви сънища, така че да им е весело и нощно време и да не се страхуват да си лягат.
Диди плесна с ръце:
– Бих отменила всички пари, от тях колко много беди идват. Ако ги няма, хората повече щяха да мислят един за друг, а не за нещата, които могат да си купят.
– Нека между Земята и Луната да има мост, – засия Мая, – пъстър като дъгата и по него да се разхождаме.
Андрей смръщи вежди и сериозно каза:
– Искам да няма никакви машини, коли и превозни средства. Искаш да отидеш някъде надалече, раз …. и си там.
Ако можехме като децата ….. животът ни щеше да бъде по-ведър и светъл.

Не си мислете, че някой е по-умен или по-сръчен от вас. Просто те са почнали по-рано да се упражняват.
Понякога записвам неща, които като купчини смутени мисли нахлуват в главата ми. Написаното не винаги е най-доброто, но аз съм доволна, че някой пълзи по тези редове и това му е интересно.
Всичко тръгва от идеята и опира до очакванията. Иска ти се да направиш най-доброто, най-същественото, така че да грабнеш сърцата на хората. Лошото е, че винаги сме притиснати от срокове, но винаги в нас е останала сила, да възобновим опитите си, дава ни се още един шанс през оставащите дни от живот ни.
Зачеркнете големите неща и обърнете поглед към важните. Вярвам, че това ти звучи доста мотивиращо, така че то е достатъчно да отвлече желанието ти да сливаш времето си с разни боклуци и да насочи вниманието ти към нещо по-рационално.
Основното нещо е човек да има цел. Когато човек има такава, разбира стойността на времето.
„Обърнах се, и видях под слънцето, че надтичването не е на леките, нито боят на силните, нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, нито благоволението на изкусните, но на всичките се случва според времето и случая“ (Екл. 9 : 11).

В основата на всеки мит за екологията лежи някакво заблуждение. То се усилва с желанието, изгодно да се манипулира потреблението на човека.
Екологичните митове пораждат такива привичка у човека, че простите неща той обяснява сложно, опирайки се на личния си опит и мнението на околните.
Реалните екосистеми не са устроени много сложно, въпреки че на пръв поглед не изглежда така.
Еднозначни отговори за разрешаване на екологичните въпроси няма и не може да има.
За това е необходимо да се изучават дълбоко и детайлно екологическите процеси и заплахите от друга страна.
Необходимо е да се оформи съзнание и навици за опазване и защита на околната среда още в най-ранна детска възраст.
Едва тогава митовете за екологията ще отстъпят място на загрижеността за опазване на нашата планета.

Това е най-разпространената лъжа в света:
„При мен всичко е нормално“.
Кого заблуждаваме себе си или околните? Желанието да бъдем добре не винаги се покрива с това, което е в действителсностт.
„Всичко е добре“, както се казва в една френска песен.
Маркиза, която пътувала, звъни в имението си, за да разбере как вървят нещата там. Казват ѝ, че няма никакви проблеми, сама някаква „дреболия“ – умрял е кон.
Но защо е умрял този кон?
Станал е пожар в конюшната, а заедно с нея е изгоряло и имението. Главната причина за това било самоубийството на мъжа на маркизата, който направил това след като разбрал за своето разорение. След изтрела, маркизът бутнал с тялото си свещите, от което възникнал пожар и изгоряло имението.
Каква „дреболия“ само?!
„Всичко е добре“ се използва неудачно за да се скрие реалното състояние на нещата. Но това съвсем не помага на потърпевшите.

Обикновено, когато човек трябва да се откаже от нещо, което се е превърнало в „навик“, а не е полезно за него, задава въпроса; „Какво ще спечеля ако се откажа от това?“
В случая действа не толкова търсенето на сметка в цялта работа, а нежеланието да се разделим с нещо „любимо“.
Е нека опитаме, дали предложеното ще се окаже парче месо в сравнение с гол кокал.
И така, какво ще спечелите ако престанете да пушите:
Вашите бели дробове няма да са застрашени и вие без запъхтяване  ще стигате поне до 5-я етаж.
Вашите близки и роднини ще са ви много благодарни. Няма да вдишват тютюневия дим, който е опасен за тяхното здраве.
Ще икономисате прилична сума. Ако не ми вярвате вземете химикал и изчислете колко бихте похарчили за цигари в близките 2-3 години.
Няма да ви измъчва съвеста от мисълта, че е време да захвърлите този вреден навик.
Отказа от цигарите, ще подобри самочувствието ви. Вие сте излезли победител в една доста оспорвана битка.
Зъбите ви няма да пожълтяват. Така няма да се страхувате да се усмихвате.
Ще спечелите и доста време, което губите за купуване, на тази безполезна стока.
Списъка от предложение за подобряване на живота ви, след отказване от цигарите, може да бъде продължен, но всичко се оказва във вашите ръце и най-вече желанието да го направите. Ако всичко това остане само като думи, без вашата воля, губи смисъла си.